— Сам ли да ида? — пита сега той.
— Не, чакай ме пред къщата на Хънтър — отвръща с кротък глас Йейтс. — Ще си върнем записа. И после — край на цялата работа.
Глава 47
Оливия Хънтър държи фронта до момента, в който Средкриз съумява да я освободи от захапката на Ланс Банър. Върнала се в собствения си дом, тя рязко сваля гарда. Започва тихо да плаче. Сълзи се стичат по страните й. Не й е ясно дали са от радост, страх, облекчение, или дявол знае какво. Знае само, че всеки опит да ги спре би бил загуба на време.
Трябва да действа.
Куфарът й е още в „Хауърд Джонсън“. Пълни втори. Няма какво да чака. Полицията ще се появи отново. Ще започнат да разпитват.
Трябва да изчезва към Рино начаса.
Все не може да удържи сълзите, което е необичайно за нея, но напълно разбираемо при дадените обстоятелства. Тя е изхабена както физически, така и емоционално. Бременна е, все пак. От друга страна, безпокои се за дадената на осиновители дъщеря. И най-накрая, след толкова много години, вече е казала на Мат цялата истина за себе си.
Споразумението загубва своята сила. Тя го наруши, когато отговори на онази обява в Мрежата. Нещо повече — пряко отговорна е за смъртта на Ема Лемей. Неин е грехът. Ема е направила много поразии в своя живот. Причинила е вреда на мнозина. Оливия знае, че тя направи опит да изкупи греховете си, че прекара последните години от живота си в най-искрено покаяние. Не знае къде класира всичко това Ема във Великата небесна стълбица, но ако някой изобщо заслужава опрощение, мисли тя, то това без съмнение е Ема Лемей.
Онова, което Оливия няма сили да надмогне и което е истинската причина за пороя от сълзи, е споменът за изражението на Мат, когато му разкрива истината в цялата й пълнота.
Изобщо не стана, както си го е представяла толкова много пъти.
Трябваше да се ядоса. И сигурно се е ядосал. Как иначе? От първия миг на запознанството им във Вегас Оливия остава запленена от начина, по който я гледа — сякаш Бог никога не е успявал да сътвори нещо по-съвършено, по — тъй като няма подходяща дума — чисто. Естествено, тя очаква този израз да изчезне или поне да помръкне, след като Мат научи истината. Очаквала е бледосините му очи да помътнеят, да изстинат.
Но това не се случва.
Нищо не се променя. Мат научава, че всичко около жена му представлява една колосална опашата лъжа, че тя е вършила неща, които биха накарали повечето мъже да изчезнат на мига в неизвестна посока. А той реагира с пълна и безусловна любов.
В хода на годините Оливия се е научила да се гледа от разстояние, което й дава възможност да разбере, че условията на живот са я направили склонна, подобно на толкова много от останалите момичета в нейната среда, към саморазрушение. Момчетата, израсли в подобна среда, обикновено реагират чрез насилие. Така реагират уязвените мъже, за да дадат израз на своя гняв — удрят с необяснима за околните бруталност.
Жените са по-други. Те прибягват до по-изтънчени форми на жестокост, като в повечето случаи насочват проявите й навътре към себе си — понеже не могат да наранят другиго, раняват се сами. Кими бе такава. Оливия — не. Но Канди е същата.
Докато се появява Мат.
Може би това се дължи на прекараните в затвора години. Може би, както казва самата тя по много поводи, обяснението се крие в получените от двамата рани. Но Мат е най-прекрасният човек, когото е срещала. Той наистина не се интересува от дребнавости, умее да цени момента. Обръща внимание само на важните неща. Умело заобикаля капаните на всекидневието. Пренебрегва повърхностното и винаги открива същината. Това й помага да прави същото. Поне вътре в себе си.
Мат не забелязва грозното у нея — и продължава да не го забелязва! — следователно то липсва.
Но докато приготвя багажа си, Оливия вижда суровата, безмилостна истина. След всичките години на лъжа и преструвки тя не се е освободила от този стремеж към саморазрушение. Как иначе да се обяснят постъпките й? Каква глупост! — да търси Кандис Потър в Мрежата.
Виж само какви бели натвори! Най-вече на Ема, разбира се. На себе си също, но по-важното е, че ги докара до главата на единствения мъж, когото обича.
За какво й беше да рови в миналото?