Защото — такава е истината — не намери сили да се удържи. Можеш да си четеш колкото искаш апологетики на избора, осиновяването и прочие — самата тя се е нагълтала с такива до повръщане — но съществува една само истина: бременността — това е единственият решителен избор в живота. Който и път да избереш, вечно ще се питаш защо не си предпочел другия. Макар да бе съвсем млада, макар запазването на детето да бе абсолютно невъзможно и крайното решение да е взето от други, нито един ден от живота й не е минал, без да се запита: „Ами ако…?“.
Няма жена, която да намери лесен отговор.
На вратата се чука.
Оливия чака. Втори път. Нямат шпионка и тя дръпва леко края на завесата от близкия прозорец.
Пред вратата стоят двама. Единият има вид на току-що излязъл от страниците на каталог за спортно облекло. Другият е огромен. Носи костюм, който изглежда му е малък, но, както бе вече казано, никакъв костюм не би му станал. Той е с военна подстрижка и няма шия.
Гигантът се обръща към прозореца и среща погледа й. Сръчква по-малкия. Той също се обръща натам.
— ФБР — съобщава оня с нормалните габарити. — Бихме желали да си поговорим малко.
— Няма за какво.
Каталогът пристъпва към нея.
— Не мисля, че заемате разумна позиция, госпожо Хънтър.
— Моля да се обръщате по всички въпроси към моя адвокат Айк Кайър.
Мъжът се усмихва.
— Май ще трябва да започнем отначало.
Оливия не харесва тона му.
— Аз съм специален агент Адам Йейтс от ФБР и отговарям за Лас Вегас. Този тук — посочва „гардероба“ — е специален агент Кал Долинджър. Имаме голямо желание да поговорим с Оливия Хънтър или, ако тя предпочита това, да арестуваме Кандис Потър.
Краката на Оливия се подкосяват при произнасянето на това име. Жестока усмивка разчупва каменното лице на големия. Той се наслаждава на момента.
— Всичко зависи от вас, госпожо Хънтър.
Няма вече избор. Попадна в капана. Ще се наложи да ги пусне вътре, да отговаря на въпросите им.
— Може ли да видя документите ви, моля?
Едрият приближава прозореца. Оливия с мъка преодолява порива да се дръпне навътре. Бърка във вътрешния джоб, изважда служебна карта и я плясва върху стъклото достатъчно силно, за да я накара да отскочи. Другият, дето се казва Йейтс, прави същото. Картите изглеждат истински, макар тя да е наясно с това, колко лесно е да се снабди човек с фалшиви.
— Пъхнете визитките си под вратата. Ще се обадя в службата ви да проверя.
Едрият мъж, Долинджър, свива рамене, без да сваля от лицето си мръсна усмивка. Отваря уста за пръв път:
— Нямаш проблем, Канди.
Тя преглъща. Едрият бърка в портфейла си, изважда картата си, пъха я под вратата. Няма защо да продължава по-нататък и звъни по телефона. Картата разполага със сух печат и има твърде автентичен вид, а и не забеляза следа от колебание в действията на Кал Долинджър, който, съгласно картата, наистина се явява специален агент от ФБР — Лас Вегас.
Тя отваря. Адам Йейтс влиза пръв. Кал Долинджър се сгъва, сякаш влиза в иглу. Остава до входа със скръстени пред гърдите ръчища.
— Хубаво временце се е отворило — отбелязва Йейтс.
И тогава Долинджър затваря вратата.
Глава 48
Лорън Мюз е готова да се пръсне всеки миг. Главата й пуши.
Понечва да се оплаче на Ед Стейнбърг, но се отказва. Малката госпожица не може да се грижи сама за себе си. Вика на помощ големия шеф. Не, няма да се даде толкова лесно.
Все още участва в разследването. Е, тя друго и не иска. Пъхнала е крак в отвора на вратата. Започва да рови около съквартирантката Кими Дейл. Не е особено трудно. Кими има досие като проститутка. Независимо от всеобщо приетото погрешно мнение, това занимание не е узаконено в окръг Кларк, където попада Лас Вегас.
Един от апробационните надзорници на Дейл, стара служба на име Тейлър, се оказва ранобуден. Спомня си я без затруднение.
— Какво да ви кажа за нея? — започва той. — Кими Дейл израства в лоша семейна среда, но такива са всичките момичета в тоя занаят. Слушате ли понякога Хауард Стърн?
— Разбира се.
— Ами да сте попадали на шоу със стриптийзьорки? Всеки път пита уж на шега: „Та на каква възраст ви изнасилиха за първи път?“. И те всеки път отговарят. Уж разправят колко е гот да се шматкаш гола по подиума, да имаш право на избор и дрън-дрън-та-пляс, но всеки път в основата се крие нещо. Разбирате какво имам предвид, нали?