— Не — отвръща Оливия. — Нищо на този свят не става „просто така“. — Тя се изправя. — И не искам да отговарям на никакви въпроси повече, преди да е дошъл адвокатът ми.
Йейтс я поглежда.
— Седнете.
— Искам и двамата да напуснете тази къща.
— Казах да седнете.
Тя поглежда отново Кал, който продължава да изпълнява ролята на статуя. Погледът му е абсолютно празен. Оливия се подчинява. Сяда.
— Имах намерение да кажа нещо от рода на: „Хубавичко си живеете тук. Не вярвам да искате да загубите всичко“. Обаче не съм сигурен, че ще свърши работа. Кварталчето ви прилича на градско бунище. Тази къща е истинска дупка. Съпругът ви, бивш затворник, се издирва по обвинение в тройно убийство. — Той се усмихва. — Човек би очаквал да сте извлякла максимума от това ново начало, Канди, но случаят е тъкмо противоположен. Да се чуди човек.
Той умишлено се старае да я предизвика. Тя не ще допусне това.
— Искам да си тръгнете веднага.
— Не ви пука, че тайната ще престане да бъде такава?
— Вървете си, моля.
— Бих могъл да ви арестувам.
Тук Оливия решава да рискува. Протяга ръце напред, сякаш предлага да я закопчаят в белезници. Йейтс не помръдва. Може да я арестува, разбира се. Тя не познава нито закона, нито с тегнещите над него самия ограничения, но едно е ясно: без съмнение се е набъркала в разследване на убийство и нещо повече — представила се е сама като жертва на убийство. Това е повече от достатъчно, за да я задържат.
Но не това иска Йейтс.
Умоляващият глас на Клайд: „Къде е лентата?“.
Йейтс иска нещо друго. Нещо, заради което умря Касандра. Нещо, заради което Клайд Рангор бе извършил убийство. Тя го поглежда в очите. Те са неподвижни и безизразни. Юмруците му се свиват и отпускат.
Нейните ръце са сега отпуснати отпред. Тя изчаква още секунда и отново ги връща на хълбоците.
— Нищо не знам за никаква лента — заявява Оливия.
Сега е ред на Йейтс да я изучава с поглед. Не бърза.
— Вярвам ви — казва той накрая.
Неизвестно защо начинът, по който го казва, я плаши повече от всичко досега.
— Елате с нас, моля.
— Къде?
— Арестувам ви.
— По какво обвинение?
— По азбучен ред ли да ги изредя?
— Трябва да се обадя на адвоката си.
— Можете да го направите от участъка.
Тя не знае какво да отговори. Кал Долинджър прави крачка към нея. Когато отстъпва също крачка, големият мъж проговаря:
— Да не искате да ви извлека оттук в белезници?
Оливия застива.
— Няма да е необходимо.
Излизат навън. Най-отпред върви Йейтс. Долинджър е редом с нея. Оливия оглежда улицата. Гигантската кафява бирена бутилка се е забила в небосклона. Поради неизвестна причина видът й я успокоява. Йейтс продължава да върви отпред. Отключва шофьорската врата, сяда вътре, пали двигателя. Обръща глава към нея и нещо я срязва на мига.
Познава го.
Имената често й убягват, но физиономиите са нейни пленници до гроб. Докато танцува, това се превръща в упражнение за изключване от обстановката. Изучава лицата на присъстващите. Класифицира ги по степента на отегчение или възбуда, опитва се да запомни кой колко пъти е посещавал заведението. Упражнение за ума, начин да се изключи.
Адам Йейтс е посещавал клуба на Клайд.
Може да се е издала с нещо, или пък Кал Долинджър разполага с шесто чувство. Готви се да побегне, да затича колкото й сили държат, но Долинджър я хваща за ръката над лакътя. Дърпа се от него, но то е все едно да измъкнеш ръка, зазидана в бетонен блок.
Не може да шавне.
Почти са стигнали до колата. Кал я кара да забърза. Погледът на Оливия обхожда улицата, за да спре върху Лорънс. Той се олюлява на ъгъла, потънал в приказка с някакъв, когото не познава. И двамата държат по книжна кесия. Лорънс поглежда към нея и понечва да я поздрави с вдигната ръка.
Оливия мърда устни: Помогни ми.
Нито едно мускулче върху лицето на Лорънс не трепва. Никаква реакция. Другият пуска някаква шега. Лорънс се смее гръмко и продължително, като се тупа силно по бедрата.
Не е разбрал.
Вече са при колата. Мозъкът й работи на пета скорост. Не иска да влезе в тая кола с тях. Опитва да се забави. Долинджър я стиска бързо и болезнено за ръката.
— Не спирай — съветва я канарата.
При задната врата са. Долинджър я отваря. Тя понечва да се опъне, но хватката му е от стомана. Блъсва я върху задната седалка.