Той никога не се е заслушвал особено внимателно. Престъпната дейност не влиза в кръга на неговите интереси. Проектите му, които следва неотклонно в течение на девет години, предвиждат поддържане на максимална дистанция спрямо всичко, което макар и малко намирисва на затвор.
Всичко това се промени.
Усвоения от Сол метод за крадене на леки коли дава резултат. И ето че сега Мат си припомня други уроци по закононарушаване, които е научил там. Спира на голям паркинг. Няма охрана, няма дявол. Сега не иска да краде кола — само номера. Трябва му комплект номера с буквата „Р“. Вади късмет. В участъка за служебни коли съзира номер, който започва с интересуващата го буква. Това, че колата се намира в тази част на паркинга, е добре. Работното време изтича не по-рано от 17:00, а сега е 11 часа. Собственикът ще остане вътре минимум още няколко часа.
Отбива се в „Направи си сам“, за да купи тънка изолационна лента. С нейна помощ оформя буквата „Р“ във „В“. Разбира се, тази фалшификация не може да издържи една по-сериозна проверка, но е достатъчно добра да му помогне да стигне желаната цел.
Харисбърг, щат Пенсилвания.
Няма друг избор. Трябва да отиде в Рино. Това предполага полет със самолет. Знае, че е рисковано. Затворническите инструкции за запазване на конспирацията са все отпреди 11 септември. Мерките за сигурност са се променили много след тази дата, но все още си има вратички. Трябва само добре да помисли, да действа светкавично и да извади малко повече от обикновен късмет.
Започва с елементарна хитрост и дребно хулиганство. От телефонен автомат на щатската граница резервира полет Нюарк — Торонто. Може би ще го засекат и си кажат, че си имат работа с аматьор. Може би не. Окачва слушалката, мести се на втори автомат и прави истинската резервация. Записва нейния номер, връща слушалката на място и поклаща глава.
Няма да е лесно.
Спира на паркинга пред летище „Харисбърг“. Маузерът е все така в джоба му. Няма как да го вземе със себе си. Скрива го под седалката на шофьора с мисълта, че ако нещата не протекат, както са планирани, може да се върне тук. Колата му е свършила добра работа. Ще му се да остави бележка за собственика, в която да обясни какво е сторил и защо. Но за това ще има време по-нататък. Стига да извади късмет.
Сега да видим дали планът му струва нещо…
Но най-напред — малко сън. Настанява се в чакалнята за пристигащи, нахлупва ниско бейзболната шапка, кръстосва ръце пред гърдите си и затваря очи. Чакалните са непрекъснато пълни със спящи хора. Защо именно той да привлече нечие нежелано внимание?
Събужда се точно след един час в абсолютно отвратително състояние. Качва се горе в сектора на заминаващите. Купува силни успокоителни, производство на две различни фирми, и гълта по три от всеки вид. Привежда се в що-годе прилично състояние, като използва за целта тоалетната.
Пред гишето за билети има дълга опашка. Това е добре — служителите са прекомерно заети. Идва неговият ред и жената отвъд се обръща с обичайната служебна усмивка.
— Чикаго, полет 188 — казва Мат.
— Самолетът излита след 20 минути — уведомява го тя.
— Знам, но имаше задръстване и…
— Може ли документи за самоличност, ако обичате…
Подава й шофьорска книжка. Тя въвежда в компютъра „Хънтър М.“ Ето го мигът на истината. Той застива. Нищо. Жената мръщи вежди и въвежда още нещо.
— Не ви виждам тук, господин Хънтър.
— Това е странно.
— Имате ли номер на резервация?
— Разбира се.
Съобщава й получения по телефона номер. Тя въвежда YTIQZ2. Мат задържа дихание.
Жената въздъхва.
— Ясно…
— Какъв е проблемът?
Тя поклаща глава.
— Името ви е сбъркано в резервацията. Записан сте като Хинтер, а не Хънтър.
— Стават грешки — смилява се Мат.
— Ще се изненадате, ако разберете колко често.
— Нищо не е в състояние да ме изненада.
Двамата се засмиват. Жената принтира билета и прибира парите. Мат й дарява усмивка и се отправя към самолета.
Няма директен полет до Рино, обаче това обстоятелство може да се окаже в негова полза. Той няма представа по какъв начин федералните следят компютърната система на авиокомпаниите, но два къси полета са при всички случаи за предпочитане пред един дълъг. Дали системата ще извади името му начаса? Мат храни известно съмнение по въпроса — или по-скоро ще му се да се надява да не е така. Ако се разсъждава логично, цялата процедура трябва да отнеме известно време — събиране на информацията, пресяване, сортиране, изпращане до нужната персона — поне няколко часа.