— Казала ви е?
— Не точно. Но знаех достатъчно.
— Как разбрахте?
Старата монахиня свива рамене.
— Някои от нещата, които разказа относно миналото си. Не се връзваха.
— Питахте ли я за това?
— Не, нито един път. А и тя не ми каза истината. Заяви, че това би поставило в опасност други хора. Знаех, че е нещо нечисто. Сестра Мери Роуз искаше да се освободи от него. Да се пречисти. И го направи. Тя даде твърде много на това училище, на тези деца.
— С труд или с пари?
— И с двете.
— Дала ви е парите си?
— На енорията — поправя я калугерката. — Да, даде доста.
— Мирише ми на гузна съвест.
Майка Катерина се усмихва.
— Съществува ли друга?
— Значи всички тия приказки за сърдечни масажи…
— За имплантите знаех. Тя самата ми каза. Каза още, че ако се разбере коя е в действителност, ще я убият.
— Но не смятахте, че се е случило именно това?
— Изглеждаше като естествена смърт. Мислех, че ще е най-добре да оставя нещата такива, каквито са.
— Какво ви накара да промените становището си?
— Слуховете.
— Какво имате предвид?
— Една от сестрите сподели с мене, че забелязала някакъв мъж в килията на сестра Мери Роуз. Усъмних се, разбира се, но нищо не успях да открия. Освен това трябваше да се грижа за репутацията на училището. Точно поради тези причини исках разследването да се проведе дискретно и без да се изважда на показ проблемът на сестра Мери Роуз.
— А сега, когато сте вече сигурна, че е била убита?
— Тя остави писмо.
— За кого?
Майка Катерина показва плика.
— За жена на име Оливия Хънтър.
Адам Йейтс е на път да изпадне в паника.
Паркира достатъчно далеч от старата пивоварна и чака Кал да замаже следите. Те трябва да изчезнат. Оръжието на Кал не може да се проследи. Използваните от двамата автомобилни номера няма да доведат доникъде. Някоя откачалка може и да съобщи за огромен мъж, който преследва жена, но няма начин да ги свържат с убийството на бармана.
Най-вероятно.
Не, тук няма място за разни вероятности. Той е попадал и в по-големи каши. Барманът вади оръжие срещу Кал. Върху него ще открият отпечатъци от пръстите му. Неподлежащото на проследяване оръжие ще изчезне. За броени часове и двамата ще са далеч от този щат.
Ще се отърват.
Когато Кал сяда до него в колата, Адам проговаря:
— Оплеска работата.
Кал кимва.
— Така си е.
— Не трябваше да стреляш по нея.
Другият кимва отново.
— Грешка — признава той. — Но не можехме да я оставим просто така. Ако миналото й излезе наяве…
— То ще излезе, така или иначе. Лорън Мюз знае за него.
— Така е, но в отсъствие на самата Оливия това не значи много. Ако я пипнат, ще опита да се отърве. Което може да събуди нечий интерес относно случилото се тогава.
Нещо вътре у Йейтс започва да се разкъсва.
— Не искам да причинявам зло никому.
— Адам…
Той го поглежда.
— Много е късно за това. Ние или те, няма как иначе.
Той кимва замислено.
— Трябва да намерим Оливия — казва Долинджър. — Ние трябва да я намерим. Защото ако го сторят други…
Йейтс довършва фразата:
— Може да проговори.
— Именно.
— Обявяваме издирване на ключов свидетел — започва Йейтс. — Поставяме под наблюдение всички летища и автогари в околността, но предупреждаваме да не се предприемат никакви действия при засичане, преди да бъдем уведомени.
Кал кимва.
— Пиши го направено.
Адам Йейтс обмисля алтернативите.
— Дай да се върнем в окръжната. Може Лорън да е изровила нещо полезно около Кими Дейл.
Карат вече от доста време, когато телефонът звъни. Кал го включва и лае в слушалката:
— Агент Долинджър.
След това слуша напрегнато.
— Нека се приземи. Тед да я проследи. В никакъв случай, повтарям, в никакъв случай да не я предизвиква. Идвам със следващия полет.
Затваря.
— Какво става?
— Оливия Хънтър вече лети за Рино.
— Пак това Рино.
— Градът на Чарлс Тали и Макс Дароу.
— И може би местонахождение на лентата. — Йейтс прави десен завой. — Всичко сочи Запада, Кал. Май ще е най-добре и ние да се пренесем в Рино.
Глава 50