Момичетата на подиума са млади и друсани. Това им личи. Нейната приятелка Кими имаше двама братя, починали от свръхдоза. Кими не обичаше дрогата. Затова Оливия — не, Канди — започна да пие, обаче Клайд Рангор й забрани, след като се изтъркаля един-два пъти от подиума долу. Клайд в качеството си на алкохолен рехабилитатор. Да пукнеш от смях, но това е положението.
Мазнината от отвратителното обедно меню се носи из въздуха по-скоро като лепкав лосион, отколкото като обикновена воня. Какво са готвили, боже мой. Стекове от времето на Гражданската война? Кренвирши, понесени върху гърбовете на червеите в тях? Картофи, толкова мазни, че не могат да се задържат върху вилицата? Тлъсти мъже пълнят пластмасови чинии с тази отврат. Оливия вижда как се издуват жили по вратовете им, докато преживят в смрадливия полумрак.
Някои стриптийзьорски свърталища се кичат с титлата „клуб за джентълмени“ и бизнесмените сред тяхната публика пристигат издокарани в костюми и връзки, за да се отличават от останалата гнусна паплач. Тук не са дотам извратени. Тук броят на татуировките е по-голям от този на зъбите в устата на клиентелата. Постоянно избухват свади и сбивания. Охраната разполага с търбуси, много по-внушителни от мускулите, тъй като мускулатурата е за да прави впечатление, а за да ти метнат един хубав бой, си трябват на първо място килограми.
Оливия не е нито уплашена, нито притеснена — просто се пита какво прави тук. Момичетата започват ротация. Първото слиза от сцената, другите две сменят позиции, а на мястото с номер три излиза свежо девойче. Няма никакъв начин да е пълнолетно. Цялото е само бедра. Качено върху високи токове, прилича много на младо жребче. Усмивката изглежда почти истинска, значи, казва си Оливия, живецът още не е изтръгнат от нея.
— Ще желаете ли нещо?
Сервитьорката разглежда чудатото нещо под формата на Оливия с уморен поглед.
— Кола, моля.
Онази изчезва. Странната посетителка не отделя поглед от девойчето. Нещо в излъчването му й навява спомен за бедната Касандра. И тя на същата възраст. Но Касандра бе доста по-красива. Докато гледа трите момичета върху подиума, в главата й съзрява закономерен въпрос: „Дали някоя от тях не е собствената й дъщеря?“.
Търси някаква прилика в лицата, но не намира. Това, разбира се, не означава абсолютно нищо. Сервитьорката донася кола. Оливия не я докосва. По-скоро ще пукне, отколкото да отпие от тукашна чаша.
След десет минути — нова ротация. Следващо ново момиче. Сигурно са пет — три на сцената, две почиват. Стабилна ротация. А може и шест да са. Пита се как ли ще се добере Мат до това място. Изглеждаше толкова убеден в успеха си. А може да се е преструвал, за да не я обезсърчи.
Момичето от втора позиция работи някакъв с перука така яко, че смях да те хване. Сигурно му излиза с изтъркания номер как печели пари, за да си плаща учението. Винаги се е чудила защо мъжете с такава охота налапват образователната въдица. Дали не търсят някакъв елемент на чистота, за да компенсират собствената си свинщина?
Момичето от първи пост при влизането на Оливия се появява изневиделица. Приближава някакъв с щръкнала от устата пилешка кълка. Мъжът пуска кълката и бърше длани о джинсите си. Момичето го хваща за ръка и изчезва с него в един ъгъл. Оливия понечва да ги последва. Иска й се да измъкне всички тия деца на слънчева светлина.
Стига вече.
Дава знак на сервитьорката за сметката. Онази се изтръгва от компанията на захилена група постоянни клиенти.
— Три и трийсет — обявява тя.
Оливия се изправя и вади пет. Тъкмо се готви да й ги даде и да се разкара от това гадно местенце, когато танцьорките правят нова рокада. Още едно момиче се появява отзад.
Оливия замръзва на място. Сетне тих стон, вопъл на безсилно, дълбоко страдание се изтръгва от гърлото й.
Сервитьорката се стряска:
— Лошо ли ви е, госпожице?