Спалня.
Кадрите са черно-бели. В долния десен ъгъл личат дата и час. Върху ръба на леглото седи мъж. Тя не го познава.
Мъжки глас шепне.
— Това е господин Алекзандър.
Господин Алекзандър — ако това е истинското му име — започва да се съблича. От дясната му страна се появява жена и се заема да помага.
— Касандра — обажда се Оливия.
Кими кимва.
Оливия се мръщи.
— Клайд е снимал клиенти?
— Да. Но извратени.
Двамата участници на екрана са голи. Касандра е върху мъжа в този момент. Гърбът й е извит. Устата отворена. Двете чуват стенанията на фалшива страст — по-измислени дори от рисуван филм.
— Мисля, че ми стига толкова — обажда се Оливия.
— Аз не мисля така — възразява Кими.
Натиска бутона за превъртане напред. Действието на екрана забързва. Променят се пози, разменят се позиции. Не трае дълго. Мъжът се облича и изчезва за нула време. Тогава Кими отпуска бутона и скоростта става отново нормална.
Касандра приближава обектива. Усмихва се насреща. Оливия затаява дъх.
— Виж я само, Кими, толкова е млада.
Кими престава да кръстосва. Допира пръст до устните си и сочи екрана.
Разнася се мъжки глас:
— Това е за спомен на господин Алекзандър.
Оливия прави гримаса. Прилича на Клайд Рангор, който се мъчи да преиначи гласа си.
— Забавлява ли се, Касандра?
— Много — отговаря Касандра монотонно. — Господин Алекзандър е направо велик.
Кратка пауза. Касандра облизва устни и поглежда към някого, който е извън кадър, сякаш си чака реда.
— На колко години си, Касандра?
— На петнайсет.
— Сигурна ли си?
Тя кимва.
— Миналата седмица ги навърших. Ето ми кръщелното. — Тя поднася документа към обектива. За известно време картината е неясна, но после някой оправя фокуса. Касандра държи хартията близо половин минута. Родена в благотворителния център на Нампа, Айдахо. Родителите са посочени като Мери и Силвестър. Всички дати личат напълно ясно.
— Господин Алекзандър искаше някоя на четиринайсет — казва Касандра така, сякаш чете реплики от сценарий, — но после каза, че и аз ставам.
Екранът угасва.
Оливия седи мълчалива. Кими също.
— Господи — промълвява най-накрая Оливия.
Кими кимва.
— Клайд не само ги изнудва с проститутки — отбелязва Оливия. — Подхвърля им непълнолетни. Показват си кръщелните за доказателство. Даже представя нещата така, сякаш самите клиенти настояват за невръстни момичета, но при всички случаи, дори мъжът да твърди, че е мислел проститутката за стогодишна, това си остава сериозно престъпление. Този тип, този господин Алекзандър, рискува не само семейния живот и кариерата си — като едното нищо може да отгърми в панделата.
Кими замълчава.
Екранът оживява отново и върху него се появява друг мъж.
— Господин Дъглас — пояснява шепнещият глас.
Оливия застива.
— Господи!
— Какво има, Канди?
Тя приближава екрана. Този мъж. Този мъж на леглото. Няма съмнение. Господин Дъглас е Адам Йейтс. Оливия гледа като хипнотизирана. Касандра отново влиза в стаята. Помага му да се съблече. Значи това е то. Затова Клайд изпада в такова отчаяние. Заснел е важен федерален агент. Сигурно не е бил наясно с това обстоятелство — дори Клайд Рангор не може да е дотам глупав — и когато е направил опит да го изнуди, всичко се е обърнало с главата надолу.
— Познаваш ли го? — пита Кими.
— Да — отвръща Оливия. — Срещнахме се днес.
Входната врата се отваря с трясък. Оливия и Кими обръщат като по команда глави натам.
— Какво искаш, по дя… — крясва Кими.
Кал Долинджър затваря вратата зад себе си, вади пистолет и се прицелва.
Глава 56
Лорън е взела кола под наем.
— Значи според тебе от Дароу е тръгнала цялата работа — обажда се Мат.
— Това изглежда най-логично. По някакъв начин той установява, че жена ти има дъщеря. Спомня си аутопсията. И започва да разсъждава. Ясно му е, че става дума за пари. Наема груба сила да му помогне.
— Имаш предвид Чарлс Тали.
— Точно така, Тали.
— И мислиш, че откриват Оливия, когато тя отговаря на онази обява?
— Да, макар че…
— Какво?