— Адам, много е късно за това.
— Да, така е.
Тя паркира колата.
— Все още имаш приятели.
— Знам. Свързах се с тях. Затова ти се обаждам.
— Какво общо…
— Граймс ще потули случая със записа.
— Какви ги дрънкаш?
— Ако се разчуе, съсипва ми семейството.
— Не може просто да се унищожи тази касета.
— Никому не е нужна повече. Граймс и хората му ще го уредят заради мене. Имат нужда само от твоето сътрудничество.
И в този момент тя разбира какво се готви да направи Адам. Обзема я паника.
— Почакай, Адам, изслушай ме.
— Двамата с Кал ще паднем на огневата линия.
— Адам, недей! Чуй ме!
— Граймс трябва да получи шанс да уреди нещата.
— Помисли за децата си…
— Вече го сторих. Семействата ни ще получат всички обезщетения и компенсации.
— Баща ми, Адам — промълвя Лорън с насълзени очи, — сложи край на живота си. — Нямаш представа какво ще причиниш на…
Но той не слуша.
— От тебе се иска само да си затвориш устата. Ти си добър следовател. От най-добрите. Моля те в името на моите деца.
— Дяволите да те вземат, Адам, чуй ме!
— Сбогом, Лорън.
И затваря.
Лорън оставя колата на паркинга. Излиза разплакана, вдига яден поглед към небесата, а в далечината — готова е да се закълне — се разнася мощен изстрел.
Глава 60
Вратата на стая В се отваря. Оливия чака.
Когато Кими влиза, двете жени се споглеждат. Очите и на двете са насълзени също както преди няколко часа.
Но сега и преди нямат нищо общо.
— Ти разбра — проговаря Кими.
Оливия поклаща глава.
— Много мислих.
— И?
— Ти се направи, че не помниш Макс Дароу. А той ти бе клиент по онова време. Главното е обаче обстоятелството, че всички приемат Дароу за автор на онази обява. А той няма как да знае, че по този начин може да ме извади на светло. Само приятел, и то добър приятел — най-добрата ми приятелка — би могла да е наясно с това, че не спирам да издирвам детето си.
Кими влиза в стаята.
— Ти просто ме захвърли, Канди.
— Знам.
— Щяхме уж да го направим заедно. Споделих с теб мечтите си. Ти с мене — твоите. Винаги сме си помагали една на друга. Забрави ли?
Оливия поклаща глава.
— Ти ми обеща.
— Да, обещах.
Кими на свой ред клати глава.
— През всичките години те мислех за умряла. Аз платих за погребението ти, знаеш ли това? Жалеех за тебе. Плаках като луда месеци наред. Правех какво ли не за Макс — без пари — само и само да се добере до твоя убиец.
— Трябва да разбереш: никому не можех да кажа. Двете с Ема…
— Какво? — почти крясва Кими. — Обещала си?
Оливия замълчава.
— И аз умрях заедно с тебе. Това ясно ли ти е? Мечтите. Надеждата да се измъкна от този живот. Всичко си отиде заедно с тебе. Нищо не ми остана.
— Как…
— Как разбрах, че си жива ли?
Оливия кимва.
— Два дни след идването на онова момиче на прага ми цъфва Макс Дароу. Казва, че той я е пратил. Не ти е никаква дъщеря. Пратил я да ме изпита.
Оливия нищо не разбира.
— Да те изпита ли?
— Да. Той знае, че сме близки. Предполага, че знам къде си. И ми прави постановка. Изпраща някакво момиче да се представи за твоя дъщеря, а после ме дебне. Дали няма да потърся връзка с теб. Но вижда единствено как отивам да поплача на твоя гроб.
— Много съжалявам, Кими.
— Можеш ли да си представиш какво ми стана, когато Дароу отново дойде и ми показа протокола от аутопсията? Казва, че покойната има някакъв идиотски дефект, който категорично изключва възможността да роди. Казва ми, че си жива — и знаеш ли какво правя аз? Поклащам глава. Не мога да повярвам. Как бих могла? Канди никога не би ми сторила подобно нещо, казвам аз. В никакъв случай не би ме зарязала. Но Макс показва снимка на убитата. И там виждам Касандра. И прозирам истината. Виждам цялата картинка.