— Поискала си да отмъстиш — обажда си Оливия.
— Да… Отначало. — Кими свежда поглед. — Но всичко се обърка. Стана толкова шантаво…
— Ти си помогнала на Дароу да ме открие. Твоя е идеята за онази обява. Знаела си, че ще се хвана.
— Да.
— Значи ти си организирала и срещата. В мотела.
— Не сама. Ако бях само аз… — Кими млъква с празен поглед. — Толкова ме болеше…
Оливия кимва безмълвно.
— Но, да, исках да получа възмездие. Плюс голяма сума. Този път аз ще започна отначало. Най-накрая идва и моят ред. Когато обаче Макс и Тали заминаха за Джърси — Кими така тръска глава, сякаш иска да изхвърли нещо от нея, — всичко излезе от контрол.
— Искала си да ме нараниш — отбелязва Оливия.
— Да.
— И нанасяш първия удар по брака ми посредством онези снимки.
— Макс го измисли всъщност. Щеше да използва собствения си апарат, но после му хрумна, че ще е много по-убедително, ако вземе твоя. Ако нещо се обърка, Тали остава на топа на устата — той е на снимката, той държи чантата ти. Но най-напред имаме нужда от неговата помощ.
— За Ема Лемей.
— Да. Тали е тъпа горила. Двамата с Макс отиват при Ема, за да я накарат да проговори. Но тя отказва да те издаде. Независимо от всичко, което й причиняват. И те засилват натиска, докато прехвърлят границата.
Оливия затваря очи.
— Значи това — тя сочи обстановката с широк жест, — нашето присъствие тук, всичко трябва да се превърне в елемент от твоята славна победа. В щастливата за тебе развръзка. Така ли, Кими? Прибираш ми парите. Разбиваш ми сърцето с новината, че няма ни дъщеря, ни дявол. И после какво?
Кими мълчи известно време и казва:
— Не знам.
— Напротив, Кими, много добре знаеш. Дароу и Тали не биха ме оставили жива.
— Дароу… нищо не можеше да зависи вече от него.
— Защото го уби ли?
— Именно. — Тя се усмихва. — Знаеш ли колко пъти този кучи син си е свалял гащите в една кола с мене?
— Заради това ли го уби?
— Не.
— Защо тогава?
— Трябваше да спра цялата тази работа и затова бе нужно да ударя първа.
— Смяташе, че той ще те убие?
— За такава сума Макс Дароу е в състояние да убие собствената си майка. Да, бях силно уязвена, когато научих… Даже може да се каже, бях шокирана. А за Макс си мислех, че сме заедно в един кюп. Но той започна своя игра и аз трябваше да й сложа край.
— Какво имаш предвид?
— Ами… — От цялото й същество струи изтощение. — Майната му на всичко. Важното е, че Макс не обичаше свидетели. Аз съм курва, на която е неразумно да се разчита. Мислиш ли, че той би се изложил на такъв риск?
— А Чарлс Тали?
— Мъжът ти го засече. И проследи. След оня побой Тали избягва. Обажда се на мен. Аз съм на етажа под твоя. Той се е посрал от страх — ченгетата идвали. А той е пуснат под гаранция. Една стъпка накриво — и чао, до живот. Казвам му да чака на стълбището.
— Нарочно го правиш, за да излезе, че убиецът е Мат.
— Такава е идеята на Макс от самото начало — да насади както Тали, така и мъжа ти. Реших, че това не влиза в противоречие с моите планове.
Оливия поглежда старата си приятелка. Прави стъпка към нея.
— Винаги съм си мислила за тебе. Не съм те забравила нито за миг. Не вярваш ли?
— Вярвам, но това не е достатъчно.
— Страхувах се. Ема каза, че ако ни надушат, всичките ще загазим. Отново ще започнат да търсят записа. А ние не знаем къде е. Ще ни убият.
— Погледни ме — казва Кими.
— Гледам те.
Тя изважда пистолет.
— Виж на какво съм заприличала.
— Кими!
— Какво?
— Не съм искала да стане така. Страх ме беше да умра.
— Сега разбирам.
— И съм бременна.
Кими свежда глава.
— И това ми е известно. — Пистолетът в ръката й потреперва.
Оливия прави още една крачка напред.
— Няма да убиеш бебето.
Лицето на Кими посърва. Гласът й едва се чува.
— Заради лентата.
— Какво за лентата, Кими? — И сега Оливия разбира. — О, господи…
— Проклетата лента. — Сълзи се стичат по лицето на Кими. — Заради нея загина Касандра. От нея започна всичко.
— Господи! — Оливия преглъща. — Касандра не я е откраднала от Клайд. Ти си била!
— Заради нас, Канди. Нима не разбираш? Този запис бе нашият билет към новия живот. Щяхме да получим голяма бала пари. Щяхме да избягаме, ти и аз — точно както го мислехме. Това бе нашият голям шанс. Но ето че се прибирам, а някой взел, че те убил…