Мат и Оливия летят към дома същия ден. Мат е с бастун. Накуцва, но няма да е задълго. Когато излизат от самолета, той казва:
— Мисля да отида сам.
— Не — възразява Оливия. — Двамата.
Той не спори.
Излизат през същия изход на магистралата, поемат по същите улици. Днес колите в алейката са две. Мат поглежда към баскетболния кош. Няма и помен от Стивън Макграт. Днес не.
Приближават вратата рамо до рамо. Оливия го държи за ръка. Той позвънява. Минава около минута. След това вратата отваря Кларк Макграт.
— Какво търсиш тук, по дяволите?
Зад гърба му се чува гласът на Соня:
— Кой е, Кларк?
Видяла кой е, Соня замръзва на място.
— Мат!?
— Прекалено силно настоявах — казва той.
Наоколо цари тишина. Няма вятър, няма коли, няма пешеходци. Само четирима души и може би един дух.
— Можех да се откажа. Толкова ме беше страх. И си мислех, че отчасти за това е виновен Стивън. А когато се приземихме… какво да ви кажа… Можех да го сторя и по-рано. Твърде дълго мълчах. Не мога да изразя с думи дълбочината на съжалението си. На мъката.
Кларк Макграт прехапва устна. Лицето му почервенява.
— И си мислиш, че това оправя нещата?
— Не, не мисля. Знам, че не ги оправя. Жена ми е бременна и ми се струва, че сега разбирам всичко по-добре. Но това трябва да свърши. Тук и сега.
Соня пита:
— За какво говориш, Мат?
Той подава лист хартия.
— Какво е това? — пита Соня.
— Разпечатка на телефонни разговори.
Когато идва на себе си в болницата, моли Лорън да му я набави. У него мъждука слабо подозрение — само толкова. Но нещо около плана за отмъщение на Кими… нещо му пречи да повярва, че всичко е рожба на нейното въображение. Твърде изчистено е всичко, прекалено злонамерено не само спрямо Оливия… но и против самия Мат.
— Тази разпечатка е от телефона на някой си Макс Дароу от Рино, Невада — съобщава Мат. — Той се е обаждал на съпруга ви осем пъти през миналата седмица.
— Нищо не разбирам — обръща се Соня към Кларк.
Но той затваря очи.
— Макс Дароу е полицай — обяснява Мат. — Разбрал един път коя е Оливия, той започва разследване. Научава, че съпругът й е бивш затворник. Влиза в контакт с вас. Не знам колко сте му платил, господин Макграт, но всичко е толкова логично. С един куршум — два заека. Както партньорът на Дароу казва на моята жена, той играе собствена игра. С вас.
Соня се обажда:
— Кларк?
— В затвора му е мястото на тоя — излайва той. — А не на обяд с тебе.
— Какво си направил, Кларк?
Мат пристъпва по-близо.
— Всичко свърши, господин Макграт. Искам да се извиня още един път за случилото се. Знам, че няма да приемете тези извинения. Разбирам ви. Много ми е мъчно за Стивън. Но има още едно нещо, което се надявам вие да разберете.
Мат прави още една стъпка напред. Двамата мъже почти допират носове.
— Ако усетя отново присъствието ви в близост до моето семейство — казва Мат, — ще ви убия.
Мат си тръгва. Оливия остава още секунда-две. Поглежда най-напред Кларк, а сетне Соня Макграт, сякаш за да запечата в съзнанието им казаното от мъжа й. После се извръща, настига го и го хваща за ръка, без да погледне назад.
Глава 62
Мат потегля от къщата на Макграт. Доста време двамата мълчат. Радиото свири. В един момент Оливия се навежда напред и го изключва.
— Всичко това е малко гадно — обажда се тя.
— Знам.
— Какво излиза? Караме нататък, все едно, че нищо не се е случило.
Мат поклаща глава.
— Не мисля, че е така.
— Започваме отначало?
— И това не го мисля.
— Е, поне изяснихме докрай тази история.
Той се усмихва.
— Знаеш ли какво?
— Какво?
— Всичко ще бъде наред.
— Само това не ми стига.
— Нито на мен.
— Всичко ще бъде фантастично.
Пристигат пред къщата на Марша. Тя тича да ги посрещне, прегръща едновременно и двамата. Пол и Етан я следват по петите. Кайра стои край входната врата със скръстени пред гърдите ръце.
— Господи — проговаря Марша, — какво се е случило с вас двамата?
— Дълга история.
— Кракът ти…
Мат махва с ръка.
— Дребна работа.
— Страхотен бастун имаш, чичо Мат — възхищава се Пол.
— Яка работа — присъединява се Етан.