Мат си спомня сега, че Марша попада на Кайра посредством нейната църква. Кой би се усъмнил в препоръката на една монахиня?
— Искам да знаеш — продължава Кайра с поглед, устремен към Оливия, — че просто изчаквах подходящ момент. Но тогава се обади сестра Мери Роуз. Преди три седмици. Предупреди ме да си мълча, докато ми каже, че вече може. Уплаших се, но й вярвах. Затова се подчиних. Дори не знаех, че е убита. А нощта, когато се появихте тук двамата, бях готова да ти кажа. Затова и дойдох втория път. Но Мат вече бе тръгнал да бяга.
Оливия става, отваря уста, затваря я. Прави нов опит:
— Значи ти… си ми…
— Дъщеря. Да.
Оливия пристъпва предпазливо към Кайра. Протяга едната си ръка. След това се сеща нещо и я отпуска.
— Как се чувстваш, Кайра? — пита тя.
Кайра се усмихва, а усмивката й толкова много прилича на майчината, че Мат се пита къде са му били очите до този момент.
— Нищо ми няма — казва тя.
— Щастлива ли си?
— Да, много.
Оливия не казва нищо.
Кайра прави стъпка към нея.
— Добре се чувствам, наистина.
И сега Оливия се разплаква.
Мат поглежда настрани. Няма място за него в тази ситуация. Долавя риданията и звуците, издавани от две същества, за да се успокоят взаимно. Мисли за изминатия път, болката, затвора, неправдата, годините и казаното от Оливия по повод на този живот, този простичък живот, който е достоен да се биеш за него.
Епилог
Ти се казваш Мат Хънтър.
Изминала е година.
Ланс Банър ти е поднесъл своите извинения. Няколко месеца остава нащрек, но сетне, по време на едно съседско парти, те кани да му станеш помощник-треньор в детския баскетболен отбор. Племенникът ти Пол, напомня той като те потупва по гърба, също участва в него. Та какво ще кажеш?
Казваш да.
В края на краищата купуваш онази къща в Ливингстън. Сега работиш в дома си — консултираш „Картър Стърджис Ко“. Най-големият ти клиент е Айк Кайър. Плаща добре човекът.
Всички обвинения срещу Сингъл Шейкър отпадат. Тя открива собствена детективска агенция. Нарича се „Сингъл Сървис“. Айк Кайър и Картър Стърджис й дават цялата работа, която попада в тяхното поле на действие.
Снаха ти Марша е започнала много сериозна връзка с един мъж на име Ед Еси. Той работи в промишлеността. Не ти е много ясно какво точно прави. Възнамеряват да се женят скоро. Този Ед Еси изглежда приятен мъж. Иска ти се да го харесаш, но не става. Но той обича Марша. Ще се грижи за нея. Може би ще се превърне в единствения баща, когото Етан и Пол познават. Много са малки, за да помнят Бърни. Сигурно така и трябва да бъде, но тази мисъл те съсипва. Винаги ще се стремиш да бъдеш част от техния живот, но ще се превърнеш просто в чичо — Етан и Пол винаги ще тичат най-напред при Ед.
Когато идваш последния път в тази къща, търсиш с поглед снимката на Бърни върху стената на хладилника. Все още е там, но е отчасти закрита от други снимки, честитки и детски рисунки.
Никога вече не чуваш каквото и да било за Соня и Кларк Макграт.
Синът им Стивън продължава да те посещава понякога. Но не както по-рано. Дори понякога се радваш на тези визити.
След нанасянето в новата къща един ден наминава Лорън Мюз. Двамата сядате в задния двор с по бира в ръка.
— Ето те значи пак в Ливингстън — отбелязва тя.
— А-ха.
— Щастлив ли си?
— Не местоживеенето ни прави щастливи, Лорън.
Тя кимва.
Над главата ти продължава да виси една неизвестност.
— Какво ще стане с Оливия? — питаш ти.
Лорън бърка в джоба си и вади някакъв плик.
— Нищо.
— Какво е това?
— Писмо от сестра Мери Роуз, наричана още Ема Лемей. Даде ми го майка Катерина.
Ти се изправяш в стола си. Подава ти го. Започваш да четеш.
— Ема Лемей поема всичко върху себе си — обажда се Лорън. — Тя и само тя е убила Клайд Рангор. Тя и единствено тя е скрила трупа му. Тя и никой друг е лъгала относно самоличността на жертвата. Твърди, че Кандис Потър не знае абсолютно нищо по въпроса. Има още, но това е основното.
— Дали ще мине?
Лорън свива рамене.
— Има ли кой да твърди друго?
— Благодаря — казваш ти.
Лорън кимва. Оставя бирата си и също изправя гръб.
— Искаш ли да ми разкажеш за телефонните записи, Мат?
— Не.
— Да не мислиш, че не знам с кого е разговарял Дароу в Уестпорт, Кънектикът?