— Тук сме надясно, нали?
Мат гледа навън, готов да каже „да“, но нещо привлича вниманието му. Тяхната къща е наистина по улицата вдясно, но пред нея е паркирана полицейска кола.
— Изчакайте малко — обръща се той към шофьора.
— Моля?
Мат отваря прозореца. Полицейската кола е със запален мотор. Това го учудва. Оглежда се. Пиянката Лорънс се мъкне по тротоара с обичайния сив книжен плик в ръка и песен на уста.
Мат се надвесва от прозореца и го вика:
— Ей, Лорънс!
— … но никога не срещнах веч кат’ твоята любов…
Той прекъсва пеенето. Засланя очи с длан и се обръща. Усмивка озарява лицето му. Залюлява се към колата.
— Мат, мой човек! Я виж ти! Баровец с такси!
— Така си е.
— Пак си бил да поркаш, нали? Знам те аз. Като пиеш, не караш. Прав ли съм?
— Горе-долу, Лорънс.
— Опа — сочи Лорънс превръзката на главата му. — Какво е станало? Знаеш ли на кого ми приличаш с тая превързана глава?
— Лорънс…
— На оня тип от картината, от старата картина, дето свири на флейта. Или пък да не беше оня с барабана? Хич не помня нещо напоследък. Ама тиквата му беше овързана също като твоята. Как ли се казваше пустата му картина?
Мат се опитва да го върне към действителността.
— Лорънс, виждаш ли оная патрулна кола там?
— А стига бе! — Той се надвесва към прозорчето. — Те ли те наредиха така?
— Не, нищо подобно. Аз съм си добре. Наистина.
Лорънс е застанал така, че напълно засланя Мат от полезрението на полицаите. Ако някой от тях погледне насам, ще реши, че проси.
— От колко време е там? — пита Мат.
— Де да го знам. Петнайсет, може би двайсет минути. Времето си лети, ей, Мат, няма прошка. Колкото по остаряваш, толкова по-бързо. Слушай какво ти казва старият Лорънс.
— Излизал ли е от колата?
— Кой?
— Ченгето.
— Ми да. Чука по твойта врата. — Лорънс се усмихва. — А, работата е ясна: загазил си го, а, Мат?
— Аз ли? Аз съм от добрите.
Това се харесва на Лорънс.
— Знам бе, знам. Лека нощ, Мат. Лека нощ, Лив.
Оливия отвръща:
— Благодаря, Лорънс.
Скитникът забелязва цвета на лицето й. Млъква и поглежда Мат. После се изправя и казва с мек глас:
— Много внимавайте, вие двамата.
— Благодаря, Лорънс. — Мат се навежда напред и потупва шофьора с думите: — Промяна в курса.
Мъжът се обажда:
— Да не загазя заради вас?
— Няма такава опасност. Претърпях катастрофа и тия искат да ме разпитат. Но аз не съм в настроение точно сега. Ще почакат до сутринта.
Шофьорът не кълве на тази въдица, но и няма намерение да се разправя. Светофарът светва зелено. Таксито поема направо, вместо надясно.
— И сега накъде?
Мат дава адреса на НЕД в Нюарк. Смята да си прибере колата, а после да намерят подходящо за разговор място. Въпросът е къде. Поглежда си часовника. Три сутринта.
Шофьорът спира на паркинга пред НЕД.
— Така добре ли е?
— Екстра е даже, благодаря.
Излизат от колата. Мат плаща. Оливия се обажда:
— Аз ще карам.
— Нищо ми няма на мене.
— Да бе. Току-що са те пребили от бой, а на всичко отгоре си тъпкан с наркотици. — Оливия протяга ръка. — Дай ключовете.
И той ги дава. Влизат в колата и потеглят.
— Къде отиваме? — пита Оливия.
— Ще звънна на Марша, да видя дали не можем да се отбием там.
— Ще събудиш децата.
Той прави опит да се усмихне.
— И с топ не можеш ги събуди тия двамата.
— Ами самата Марша?
— Тя няма да има нищо против.
И сега Мат внезапно се поколебава. Не му пука да я събуди посред нощ — това се е случвало не един път — но ако не е сама, ако вземе, че се навре дето не му е работа? Минава му и друга мисъл и тя наистина е крайно неуместна: ами дали Марша няма да се омъжи повторно?
Пол и Етан са още малки. Ще викат ли на новия „татко“? Мат не знае как би понесъл подобно нещо. И още по-важно: каква роля ще играе чичо Мат в тази нова конфигурация, в това ново семейство? Глупости, разбира се. Опитва да си надскочи сянката. Пък и в никакъв случай не му е сега времето, предвид всички останали проблеми, дето са се струпали на главата му. Обаче мислите си остават, скрити в някаква невидима ниша.
Изважда телефона и натиска втория бутон за бързо набиране. Когато излизат на „Уошингтън“, Мат забелязва две коли да се разминават с тяхната. Обръща се и ги вижда да влизат в паркинга на НЕД. Те са на окръжната прокуратура в Есекс. Същата марка и модел, като използваната от Лорън по-рано тази вечер.