— Да — казва Лорън, — но за вас именно това се оказва достатъчно сериозно, та да заплашите страничен човек с оръжие.
— Исках да стигна горе, преди да е станало още по-опасно.
— Откъде знаехте какво става?
— Моля?
— Сбиването е на петия етаж. Вие седите в кола отвън. Как разбрахте, че някой е изпаднал в беда?
— Мисля, че свършихме.
— Не, Сингъл, още не сме.
Погледите им се срещат. Сингъл не харесва видяното. Лорън придърпва стола и сяда.
— Последният половин час прекарах в стълбищната шахта на хотел „Хауърд Джонсън“. Тя не е климатизирана. Затова изглеждам така.
— Трябва ли да смятам, че ми е ясно за какво говорите?
— Не става дума за обикновено сбиване, Сингъл.
Сингъл забива поглед в папката.
— Какво е това?
Лорън изтръсква съдържанието на папката. Снимки. Сингъл въздъхва и поглежда една от тях. Мигом замръзва.
— Май го познавате?
Сингъл вижда две снимки. Първата е портретна. Няма две мнения по въпроса — мъртвият е Чарлс Тали. Лицето му прилича на смляно. Другата е на тяло в цял ръст. Тали е прострян върху нещо, което прилича на метални стълби.
— Какво е станало с него?
— Два куршума в лицето.
— Господи.
— Сега дали няма да проговорите, Сингъл?
— Нищо не знам във връзка с този случай.
— Казва се Чарлс Тали, но вие знаете това, нали така?
— Господи — повтаря тя.
Мъчи се да осмисли нещата: Тали е мъртъв. Как? Нали преди малко нападна Мат?
Лорън прибира снимките в сивата папка. Скръства ръце и се навежда над бюрото.
— Известно ми е, че сте наета от Мат Хънтър. Знам още, че малко преди да отидете в оня хотел сте се срещнала с него във вашия офис за кратък среднощен разговор. Бихте ли ми казали какво точно обсъждахте?
Сингъл поклаща глава.
— Вие ли убихте този мъж, госпожице Шейкър?
— Какво? Разбира се, че не съм.
— А господин Хънтър? Да не е той?
— Не.
— Откъде знаете?
— Моля?
— Аз дори не съм ви казала кога е убит. — Лорън накланя глава встрани. — Откъде бихте могли да знаете, че не е замесен?
— Не това имах предвид.
— А какво имахте предвид?
Сингъл въздъхва. Лорън не.
— Какво ще кажете за пенсионирания инспектор Макс Дароу?
— За кого?
Но Сингъл си спомня това име. Мат я бе карал да го проучи.
— Още един мъртвец. Вие ли го убихте? Или Хънтър?
— Не мога да разбера какво… — Сингъл скръства ръце. — Трябва да изляза оттук.
— Това няма как да се случи, Сингъл.
— Обвинявате ли ме в нещо?
— Всъщност да. Заплашила сте човек със заредено оръжие.
Сингъл се мъчи да запази самообладание.
— Това вече чух.
— Да, но сега не можете да се възползвате от вратичките в системата. Ще ви задържим до сутринта, когато ще бъдете изправена пред съда. Ще се възползваме от цялата пълнота на възможностите, които законът ни предоставя. В най-добрия за вас случай ще загубите лиценза си за правоспособност, обаче аз съм готова да се обзаложа, че ще получите и присъда.
Сингъл премълчава.
— Кой нападна господин Хънтър тази вечер?
— Защо не попитате него?
— Ще го направя. Защото — и това е твърде интересно — когато го открихме, той носеше бронзов бокс, както и електрошок. Върху бокса имаше прясна кръв. — Лорън отново накланя глава встрани по характерния си начин. — Когато излязат резултатите от ДНК-пробите, с чия кръв мислите ще съвпаднат?
На вратата се почуква. Лорън Мюз задържа още миг поглед върху Сингъл, преди да отвори. Мъжът, придружил Сингъл от участъка дотук, се появява на прага. В ръка държи мобилен телефон.
— За нея е — казва той, като сочи задържаната.
Сингъл поглежда Лорън. Нейното лице остава безизразно. Сингъл поема апарата и го поставя до ухо.
— Моля?
— Говори.
Шефът Малкълм Сюард.
— Случаят е особен, господине.
— В момента съм пред компютъра. Кажи ми номера на делото.
— Още нямаме такъв.
— Какво?
— При цялото ми уважение, сър, не мога да говоря в присъствие на хората тук.
Чува въздишката на Сюард.
— Познай кой ми се обади току-що, Сингъл. Познай кой се обади в три сутринта.
— Господин Сюард…
— Всъщност недей. Недей познава. Аз ще ти кажа, понеже е три сутринта и нямам никакво настроение за игрички. Ед Стейнбърг. Самият Ед Стейнбърг ми се обади лично. Знаеш ли кой е той?