— Да.
— Ед Стейнбърг е окръжният прокурор на Есекс.
— Знам.
— Освен това ми е приятел от двайсет и осем години.
— И това знам.
— Добре, Сингъл, значи сме на една и съща дължина на вълната. НЕД е бизнес. При това твърде успешен, или поне на мен ми се иска да бъде така. А неговата ефективност — нашата и твоята — зависи в голяма степен от сътрудничеството ни с тези хора. Така че когато Ед Стейнбърг ми се обади в три сутринта, за да ми каже, че се занимават с тройно убийство…
— Момент, моля — прекъсва го Сингъл. — Казахте тройно.
— Ето, виждаш ли? Дори представа нямаш колко надълбоко отиват нещата. Ед Стейнбърг, моят стар приятел, много държи на твоето сътрудничество. Това означава, че аз, твоят шеф, също толкова много настоявам да му сътрудничиш. Ясен ли съм?
— Май да.
— Май да? Да не искаш да кажеш, че се изразявам мъгляво, Сингъл?
— Налице са някои допълнителни фактори.
— Не и според Стейнбърг. Той ми казва, че в основата на цялата работа стои някакъв бивш затворник. Така ли е?
— Въпросният работи за Картър Стърджис.
— Адвокат?
— Не, помощник.
— Но е излежал присъда за непредумишлено убийство.
— Да, но…
— Значи няма какво да обсъждаме. Кажи им всичко, което представлява интерес за тях.
— Не мога.
— Не можеш. — В гласа на Сюард се появява заплаха. — Това не ми харесва.
— Нещата не са толкова прости, господин Сюард.
— Ами тогава дай да ги опростим, Сингъл. Имаш две възможности: или говориш, или си опразваш бюрото. Избирай веднага.
Той затваря. Сингъл поглежда Лорън. Тя се усмихва.
— Всичко наред ли е, госпожице Сингъл?
— От това по-наред — здраве му кажи.
— Чудесно. Защото докато ние с вас си приказваме, експертите ни са на път към офисите на НЕД. Възнамеряват да изпощят паметта на вашия компютър. Ще прегледат всичко в него файл по файл. Прокурор Стейнбърг в момента говори с шефа ви. Той ще научи какво сте проучвали напоследък, с кого сте говорили по телефона, къде сте ходили, върху какво сте работили.
Сингъл бавно се извисява над Лорън. Лорън не се отмества и сантиметър.
— Нищо повече няма да ви кажа.
— Сингъл.
— Какво?
— Седни си на задника.
— Предпочитам да остана права.
— Добре. Тогава хубаво си отвори ушите, понеже наближава краят на нашия разговор. Знаеш ли, че сме съученици с Мат Хънтър? Всъщност само в началното училище. Харесвах го. Той бе добро дете. И ако наистина е невинен, няма да намериш по-ревностен негов защитник от мене. Но понеже мълчиш така, е, Сингъл, това навежда на мисълта, че нещо криеш. Имаме бронзовия бокс на Тали. Знаем, че Мат Хънтър е присъствал на местопрестъплението днес. Знаем още, че се е замесил в някакво сбиване, произтекло в стая номер 515 — стаята на господин Тали. Освен това знаем, че господин Хънтър е яко подпийнал в два отделни бара тази нощ. Сигурни сме, че ДНК-анализите ще идентифицират кръвта върху бронзовия бокс като принадлежаща на господин Хънтър. И, разбира се, знаем, че господин Хънтър разполага със съдебно досие, от което става ясно, че той страда от склонност да се забърква в свади, в резултат от които някой остава мъртъв.
Сингъл въздъхва.
— Май искате да ми кажете нещо с всичко това?
— Разбира се, Сингъл, и то е следното: Наистина ли мислиш, че имам нужда от твоята помощ, за да го закова?
Сингъл започва да потропва с крак.
— Какво друго искате от мене тогава?
— Помощ.
— За какво?
— Кажи ми истината. Само това искам. Хънтър го смятай почти обвинен. Попадне ли един път в машината — бивш затворник и така нататък — пиши го бегал. Знаеш, че е така.
Тя наистина знае. Мат ще откачи. Затворят ли го, ще се побърка. Най-големият му страх ще се превърне в реалност.
Лорън я приближава малко.
— Ако ти е известно нещо, което може да му бъде от полза, сега е моментът да го кажеш.
Сингъл се опитва да направи обща оценка на положението. Почти е готова да се довери на това миниатюрно полицайче, но все пак има едно наум. Мюз се мъчи да изиграе ролята на доброто и лошо ченге на един път. Това е ясно и за най-последния левак и въпреки всичко Сингъл е готова да клъвне.
Ключова дума: почти.