Но Сингъл си дава сметка още и за това, че след като проникнат в служебния й компютър, ще стане твърде сложно. Последните файлове, в които е влизала, са снимката и клипът от клетъчния телефон на Мат. Снимка на убития. Клип, в който участват той и съпругата на Мат Хънтър.
Това ще са последните пирони в ковчега на бившия затворник.
Както правилно посочва инспектор Мюз, те разполагат вече с предостатъчно материални улики. Снимковият материал ще прибави липсващото звено: мотив.
Сингъл трябва да мисли и за собствената си кариера. Всичко това започна просто като приятелска услуга, като пореден случай. Но докъде може да продължи? Какво още е готова да пожертва? И ако Мат няма нищо общо с убийството на Чарлс Тали, няма ли нейното сътрудничество да помогне, ако го предостави доброволно още в самото начало?
Сингъл отново сяда.
— Имате ли нещо за казване?
— Трябва да се обадя на адвоката си, а после ще ви кажа всичко, което знам.
Глава 33
— Но аз не съм ви отправяла никакво обвинение — казва Лорън.
— Нека не си играем на думи. Искам си адвоката. Интервюто приключи. Край. Финал.
— Щом настоявате.
— Настоявам. Телефонът, ако обичате.
— Имате право на адвокат.
— Точно на такъв възнамерявам да се обадя.
Лорън обмисля чутото. Не й се ще Сингъл да предупреди Хънтър.
— Ще имате ли нещо против аз да набера желания от вас номер?
— Успокойте се — отвръща Сингъл. — И без това ще имам нужда от телефонен указател.
— Не знаете домашния номер на адвоката си наизуст, така ли?
— Точно така. Съжалявам.
Минават още пет минути. Лорън набира номера и подава слушалката на Сингъл. Винаги може да проследи разпечатката и да провери дали не се е обадила и другаде. Изключва микрофона и отива в стаята за прослушване. Сингъл не забравя за камерата и се обръща с гръб към нея в случай, че отвъд има някой, който умее да чете по движението на устните.
Лорън се заема с телефонни разговори. Обажда се най-напред на полицаите, които дебнат пред дома на Хънтър в Ървингтън. От тях научава, че Мат и Оливия още не са се прибрали. За Лорън това не е добра новина. Започва издирване без много-много шум, понеже не иска да разлайва преждевременно кучетата.
Ще трябва да се снабди със съдебни заповеди за проверка на кредитните трансакции както на Мат, така и на Оливия. Ако са тръгнали да бягат, най-вероятно ще теглят пари от автомат или пък ще се настанят в мотел.
От мястото си в стаята за наблюдение Лорън вижда, че Сингъл е приключила с телефонния разговор. Тя е вдигнала телефона към обектива на камерата и прави знак да включат микрофона. Лорън се подчинява.
— Кажи?
— Адвокатът ми е на път.
— Ми чакай тогава.
Лорън изключва интеркома. Обляга се назад. Изтощението започва да си казва думата. Приближава кризисната точка. Нуждае се от малко сън, или мозъкът й ще даде на късо. Адвокатът на Сингъл няма да бъде тук поне още половин час. Тя скръства ръце, протяга нозе върху бюрото и затваря очи с надеждата да подремне само няколко минути, само докато пристигне проклетият адвокат.
И телефонът й звънва. Тя се стресва и го поднася към ухото си.
Ед Стейнбърг.
— Здрасти.
— Здрасти — едва успява да промълви тя.
— Пропя ли детективчето?
— Още не. Чака адвоката си.
— Да чака тогава. Нека чакат и двамата.
— Защо? Какво е станало?
— Федералните, Лорън.
— Какво федералните?
— Имаме среща с тях след половин час.
— С кого по-точно?
— Джоан Търстън.
Това я кара да отпусне крака на пода.
— Федералният прокурор собственолично?
— В плът и кръв. Заедно с някаква важна клечка от Невада — ФБР. Срещата е в кабинета на Търстън. Темата: твоята мнима монахиня.
Лорън поглежда часовника.
— Сега е четири сутринта.
— Благодаря за безценната информация.
— Искам да кажа, учудвам се от този необичаен час за позвъняване във Федералната прокуратура.
— Няма защо да се чудиш — тя се обади.
Когато Ед Стейнбърг пристига, остава поразен от външния вид на Лорън. Косата й е станала на масури от влагата. Потта е засъхнала, но все още изглежда като сдъвкана и изплюта.
— Приличаш ми на едно нещо, което оставих преди години в дъното на шкафчето си в съблекалнята на спортната зала.