Търстън заобикаля бюрото и наполовина сяда, наполовина обляга тяло върху плота. Скръства ръце и фокусира вниманието си върху Лорън.
— Разкажете ми докъде сте стигнали за момента.
Лорън поглежда Ед Стейнбърг, който кимва.
— Имаме трима убити. Името на първата не ни е известно. По този повод сме тук.
— Имате предвид сестра Мери Роуз? — пита Търстън.
— Да.
— Как се натъкнахте на този случай?
— Моля?
— Научих, че първоначално смъртта е приписана на естествена причина. Какво ви накара да задълбаете по-настоятелно?
Тук се намесва Стейнбърг.
— Майката игуменка лично помоли инспектор Мюз да се заеме със задачата.
— А защо?
— Лорън е випускница на „Света Маргарита“.
— Това ми е ясно, но не разбирам какво е накарало тази игуменка… как й беше името?
— Майка Катерина — обажда се Лорън.
— Точно така, майка Катерина. Какво я е накарало изобщо да заподозре нещо нередно?
— Не знам дали е заподозряла каквото и да било — казва Лорън. — Когато откриват тялото на сестра Мери Роуз, тя прави опит да я върне към живот посредством сърдечен масаж, при което открива наличие на импланти за бюст. Това никак не се връзва с известните биографични данни на покойната.
— Значи тя сама ви търси, за да изясните случая?
— Горе-долу.
Търстън кимва.
— А вторият труп?
— Макс Дароу. Пенсиониран полицай от Лас Вегас, понастоящем живеещ в района на Рино.
Всички погледи се насочват към Адам Йейтс. Той не трепва. Ясна е играта, казва си Лорън. Ще ги изцедят като лимони, а после може би — но само може би — федералните ще им подхвърлят някоя огризка.
Търстън се обажда отново:
— Как свързвате Макс Дароу с монахинята?
— Чрез пръстови отпечатъци — отвръща Лорън. — Неговите са открити в стаята на убитата.
— Друго?
— Дароу бе намерен мъртъв в колата си. Два изстрела от упор в главата. Панталоните му смъкнати до глезените. Според нас убиецът се е опитал да създаде впечатление, че става дума за обир, извършен от проститутка.
— Добре, по-късно можем да обсъдим подробностите — казва Търстън. — Каква връзка установихте между този Дароу и третата жертва?
— Третият е Чарлс Тали. Първо, и двамата с Дароу живеят в района на Рино. Второ, и двамата са били настанени в хотел „Хауърд Джонсън“, недалеч от летище „Нюарк“. Стаите им са били една до друга.
— И пак там намирате трупа на Тали. В същия хотел.
— Не аз. Някакъв нощен пазач го открива в стълбищната шахта. Застрелян с два куршума.
— Също като Дароу?
— Също като него.
— Час?
— Все още се работи по случая, но е станало някъде в промеждутъка от единайсет вечерта до два сутринта. На това място няма нито климатична инсталация, нито вентилация, нито прозорци — трябва да е над четирийсет градуса.
— Именно поради тази причина инспектор Мюз има такъв вид — намесва се Ед Стейнбърг, като протяга и двете си ръце, сякаш поднася неволно омърлян трофей. — След престой в онази сауна.
Лорън му отправя мръсен поглед и си налага да не оправи косата си с ръце.
— Тази температура затруднява нашия съдебен медик да посочи точен час.
— Друго? — пита отново Търстън.
Лорън се поколебава. Тя се досеща, че двамата с Йейтс вече знаят или поне лесно биха могли да научат споделените от нея обстоятелства. Всичко дотук е за загрявка. Онова, което запазва за себе си до този момент, до което се е добрала само тя, а те навярно не са, е Мат Хънтър.
Стейнбърг вдига ръка.
— Може ли да направя едно предложение?
Търстън се извръща към него.
— Разбира се, Ед.
— Не искам във връзка с този случай да възникнат каквито и да било препирни за юрисдикция.
— Нито пък ние.
— Защо тогава не обединим изцяло своите усилия? Пълен двустранен достъп до информацията. Ние ви казваме всичко, което знаем, и вие казвате на нас всичко, което знаете. Без резерви.
Търстън поглежда Йейтс. Той се прокашля и проговаря:
— Нямаме възражения по този въпрос.
— Известна ли ви е истинската самоличност на сестра Мери Роуз? — пита Стейнбърг.
Йейтс кимва.
— Да, известна ни е.
Лорън чака. Йейтс не бърза. Той разплита нозе, подръпва края на ризата, сякаш иска да си осигури допълнителна глътка въздух.