— От Зализания ли?
— Да. Смятаме, че той е научил по някакъв начин за пребиваването й в метоха под името сестра Мери Роуз. И изпраща Тали да я ликвидира.
— Ами Макс Дароу? — обажда се Лорън. — Известно ни е, че той е влизал в стаята на убитата. Неговата роля каква е?
Йейтс се изправя в стола.
— От една страна, допускаме, че Дароу, макар и ченге със сериозна репутация, може да е бил корумпиран.
Гласът му се пречупва. Агентът се прокашля.
— А от друга… — насърчава го Лорън.
Йейтс въздъхва дълбоко.
— Ами този Макс Дароу… — Вдига поглед към Търстън. Тя нито кимва, нито трепва, но Лорън остава с впечатлението, че също както тя прави с Ед, той търси нейното одобрение. — Да кажем просто, че Макс Дароу играе някаква собствена игра.
Те чакат. Минават няколко секунди и най-накрая Лорън пита:
— Каква?
Йейтс разтрива ръце с длани, а външният му вид става из един път измъчен.
— Вече казах, че Клайд Рангор си пада по грубостите.
Лорън кимва.
— И че според нас е убил онова, последното момиче.
— Да.
— Момичето е незначителна стриптийзьорка и най-вероятно проститутка на име… момент само… — Йейтс измъква малък, подвързан в кожа бележник, плюнчи показалец и прелиства страниците — … значи казва се Кандис Потър, наричана още Канди Кейн. — Той затваря рязко бележника. — Ема Лемей и Клайд Рангор изчезват веднага след откриването на тялото й.
— Но какво общо има всичко това с Дароу?
— Макс Дароу отговаря за този случай в качеството си на инспектор от отдел „Убийства“.
Всички застиват.
— Чакайте малко — обажда се Ед Стейнбърг. — Излиза, че този Клайд Рангор убива някаква стриптийзьорка. Дароу поема случая. След ден-два Рангор и приятелката му потъват в земята. И сега, десет години по-късно, откриваме отпечатъци от пръстите на Дароу в стаята, където е убита Ема Лемей.
— Горе-долу така излиза.
Следва ново мълчание. Лорън се мъчи да осмисли чутото.
— Важното в случая е следното — продължава Йейтс, — ако Ема Лемей все още е разполагала с материали, имащи отношение към този случай, или ако е оставила някаква информация относно местопребиваването на Клайд Рангор, смятаме, че инспектор Мюз се намира в най-благоприятно положение за издирването им.
— Аз ли?
Йейтс се обръща към нея.
— Вие разполагате с връзки в нейната професионална среда от последните години. Лемей е живяла сред тези калугерки цели седем лета. Майката игуменка видимо ви има доверие. Искаме да съсредоточите усилията си в това направление — да разберете какво е знаела Лемей или с какво е разполагала.
Стейнбърг поглежда Лорън и свива рамене. Джоан Търстън излиза иззад бюрото. Отваря минибара.
— Някой да иска нещо за пиене? — пита тя.
Никой не отговаря. Тя свива рамене, изважда бутилка и започва да я разклаща.
— Ти, Адам? Не искаш ли нещо?
— Само вода.
Прокурорката му подхвърля шишето.
— Лорън? Ед?
И двамата поклащат глави. Джоан Търстън отвива капачката и поема голяма глътка. Застава пред бюрото си.
— Добре, време е да свалим всички карти — заявява тя. — Какво друго успя да научиш, Лорън?
Лорън. Вече сме на Лорън. Нов поглед към Стейнбърг. Ново кимване.
— Добрахме се до няколко връзки между цялата тази работа и един бивш затворник на име Мат Хънтър.
Очите на Търстън се присвиват.
— Това име сякаш ми казва нещо.
— Тукашен е. От Ливингстън. С името му бяха пълни всички вестници преди години. Забъркал се в сбиване на някакво колежанско парти…
— А, да, спомням си — прекъсва я Търстън. — Познавах брат му Бърни. Добър адвокат, но почина твърде рано. Мисля, че Бърни осигури работа на Мат при Картър Стърджис, когато излезе.
— Още работи там.
— И по какъв начин е замесен в тази история?
— Свързват го някои неща.
— Например?
Разказва им за телефонното обаждане от „Света Маргарита“ в дома на Марша. Това май не ги впечатлява особено силно. Когато Лорън започва да разправя за наученото през последната нощ — за това, че Мат най-вероятно се е сбил с Чарлс Тали в хотел „Хауърд Джонсън“ — всички се размърдват върху столовете си. За първи път Йейтс записва нещо в бележника си.
Когато приключва, Търстън я пита: