— Майка ми бе заклета наркоманка, която ме даде за отглеждане на тригодишна възраст. Две години по-късно умря от свръхдоза. Подхвърляха ме от къща на къща. Не ти трябва да знаеш какво значи това. Така продължи, докато избягах на шестнайсет години. Стигнах до Лас Вегас.
— На шестнайсет години?
— Да.
Гласът на Оливия става монотонен. Погледът й е бистър, но остава втренчен право напред, на два метра от него. Изглежда очаква някаква реакция. Мат все още недоумява, не може да асимилира чутото.
— Значи цялата история за доктор Джошуа Мъри…
— Имаш предвид тази за малкото момиче с покойната майка, добрия татко и конете? — Тя почти се засмива. — Стига, Мат. Всичко това го прочетох в една детска книжка, когато бях на осем години.
Той отваря уста, но от нея не се отделя ни звук. Прави нов опит:
— Но защо?
— Защо излъгах ли?
— Именно.
— Тук не става дума толкова за лъжа… — Тя млъква, вдига поглед. — По-скоро за една смърт. Давам си сметка за това, че звучи мелодраматично. Но превръщането ми в Оливия Мъри е нещо повече от ново начало. Става така, все едно никога не съм била другата. Осиновеното дете е мъртво. Мястото му заема Оливия Мъри от Нортуейс, Вирджиния.
— Значи всичко… — Той вдига ръце. — Всичко е било лъжа…
— Не и що се отнася до нас. Не по отношение на моите чувства към тебе. Нищо, свързано с нас двамата, никога не е било лъжа. Ни една целувка. Ни едно докосване. Нито едно чувство. Не си бил влюбен в лъжа. Обичаше мен.
Обичаше, каза тя. Обичаше мен. В минало време.
— Значи когато се запознахме във Вегас, ти не си била в колеж?
— Не.
— А онази вечер. В клуба?
Погледът й среща неговия.
— Предполагаше се, че съм на работа.
— Нищо не разбирам.
— Напротив, Мат, много добре разбираш.
Той си спомня уебсайта. Онзи за стриптийза.
— Танцувала си там?
— Да танцувам? Е, наистина, изисканият термин е „екзотичен танц“. Всички момичета го използват. Но всъщност си бях стриптийзьорка. А понякога, когато ме принудят… — Оливия поклаща глава. Очите й се навлажняват. — Това никога няма да надмогнем.
— А онази вечер — проговаря Мат, внезапно обладан от гняв, — какво, сторил съм ти се паралия, така ли?
— Това не е смешно.
— Аз не се мъча да те разсмивам.
В гласа й се прокрадва стоманена нотка.
— Ти нямаш въобще представа какво означава онази вечер за мене. Тя промени целия ми живот. Ти така и не го разбра, Мат.
— Кое не съм разбрал?
— Твоят свят заслужава да се бие човек за него.
Той не разбира какво иска да му каже. Дори не знае дали иска да разбере.
— Каза, че си се скитала по домове на приемни родители.
— Да.
— И си избягала.
— Последното място силно ме мотивира за това. Нямаш представа колко много желаех да се махна. И тя ни каза къде да отидем. Сестрата на последната ми мащеха. Тя ръководеше клуба. Снабди ни с фалшиви документи.
Мат поклаща глава.
— Все още не разбирам защо не си ми казала истината.
— Кога да го сторя, Мат?
— Кога да сториш кое?
— Кога да ти го кажа? Първата вечер във Вегас ли? Или когато се появих в кабинета ти? При второто ни излизане заедно, или при годежа?
— Де да знам.
— Не е толкова лесно.
— И за мене не бе лесно да ти кажа за затвора.
— В моя случай става дума за нещо повече от мен самата. Аз сключих споразумение.
— Какво споразумение?
— Трябва да разбереш. Можех да поема риска, ако ставаше дума само за мен. Но не можех да рискувам нея.
— Коя?
Оливия поглежда встрани и дълго време не промълвява. Изважда лист хартия от задния си джоб, бавно го разгръща и му го подава. И отново извръща лице.
Мат поглежда листчето. Статия от „Невада Сън Нюз“, разпечатана от уебстраница. Прочита я. Не му отнема много време.
„Лас Вегас, Невада. Кандис Потър, 21-годишна, е намерена убита в паркинг за каравани, разположен край Шосе номер 15. Причина за смъртта — удушаване. Полицията отказва коментар по въпроса за евентуално изнасилване преди това. Госпожица Потър е работила като стриптийзьорка в нощно заведение, известно с названието «Ионг Тангс», разположено в покрайнините на града, под псевдонима Канди Кейн. Властите съобщават, че разследването продължава по няколко обещаващи версии.“