Ръката й пада край тялото. Старинният часовник в трапезарията — сватбен подарък на Марша и Бърни — започва да отмерва времето. Оливия чака да изпълни задачата си.
— Звукът не е силен. Нещо като удар с палка за бейзбол. Сигурно защото пистолетът е малокалибрен. За един миг хватката на Клайд се затяга. Върху лицето му е изписана по-скоро изненада, отколкото болка. Пуска ме. Аз започвам да кашлям и да се давя. Претъркулвам се встрани, боря се за глътка въздух. Ема Лемей се е изправила над него. Насочила е пистолета право в Клайд, сякаш споменът за всички унижения, всички побои през годините изведнъж е кипнал в нея и надделял над всичко останало. Тя не трепва. Не поглежда надолу. Клайд се хвърля побеснял от гняв и тя отново стреля. Право в лицето му. След това натиска спусъка още един път и Клайд Рангор е мъртъв.
Глава 37
Мотив.
Лорън разполага вече с мотив. Ако изобщо може да се вярва на видеоклипа, Чарлс Тали, негодник откъдето и да го погледне човек, не само е спал с жената на Мат Хънтър — Лорън е готова да се обзаложи, че именно тя е особата с платиненорусата перука — но си е направил и труда да му изпрати образно доказателство за стореното.
Да го подиграе.
Да го разяри.
Да го предизвика, ако щете.
Сега всичко се връзва. Всичко застава по местата си.
Макар в дадения случай прекалено много неща да изглеждат по местата си, но само в началото. А после, малко по-късно, вече не е така. Като например идеята, че Макс Дароу е станал жертва на проститутка. Като убийството на Чарлс Тали, което наподобява типично деяние на ревнив съпруг, но ако наистина е така, къде е обяснението за връзката с Ема Лемей и ФБР в Невада, както и с всичко останало, което е научила току-що в офиса на Търстън?
Телефонът й звъни. Номерът на абоната е блокиран.
— Ало…
— Какво става с координатите на Хънтър?
Ланс Банър.
— Ти не си ли лягаш нощем?
— През лятото не. Задоволявам се със зимния сън. Като мечките. Та какво става?
— Търсим го.
— Не ме засипвай с толкова подробности, Лорън. Наистина не мога да се ориентирам в такова изобилие от информация.
— Това е дълга история, Ланс, а аз прекарах много тежка нощ.
— Издирването се извършва основно в Нюарк, нали?
— Е, и?
— Някой сетил ли се е да провери къщата на снахата?
— Едва ли.
— Живея на ръка разстояние. Смятай, че съм вече там.
Глава 38
Нито Мат, ни Оливия помръдват. Разказът я е изтощил. Това се вижда с просто око. Понечва да я приближи, но тя го спира с вдигане на ръка.
— Един път видях стара снимка на Ема Лемей — започва Оливия. — Толкова е красива. И умна. Ако някой разполага с уменията, необходими за изчезване от този свят, това е тя. Но никой не го прави, там е работата, Мат. И ето, стоим си така двете — аз цяла в кръв, а тя още с димящ пистолет в ръка. Гледа Клайд продължително време и чака да се съвзема. Това отнема няколко минути. Сетне се обръща към мен с кристално ясен поглед и казва: „Трябва да се отървем от този труп“. Помня, че поклатих глава. Казах, че изобщо не искам да се замесвам в това. Тя не се ядоса, нито повиши глас. Толкова бе особено. Изглеждаше така… уравновесена.
— Просто е убила мъчителя си — отбелязва Мат.
— И това го има…
— Но?
— Изглеждаше като да е очаквала много отдавна този миг. Сякаш е била сигурна, че той ще настъпи някой ден. Казах, че трябва да извикаме полиция. Ема поклати глава напълно спокойна, напълно запазила самообладание. Пистолетът е още в ръката й. Не го насочва към мене. Можем да им разкажем истината — обаждам се аз. — Ще твърдим, че е самозащита. Ще покажем синините по шията ми. Ще видят убитата Касандра, по дяволите!
Мат се размърдва на място. Тя забелязва това и се усмихва.
— Точно така — казва Оливия. — Схващам иронията на това положение. Самоотбрана. Също като при твоя случай. И двамата сме се виждали изправени пред един и същ житейски избор. Може всъщност ти да не си имал избор при целия куп хора наоколо. Но дори да си го имал, ти идваш от съвършено различен свят. Вярваш на полицията. Вярваш, че истината винаги побеждава. Но ние познаваме нещата откъм опаката страна. Ема е стреляла в Клайд три пъти — един път в гърба и два пъти в лицето. Никой не би повярвал на версията за самоотбрана. А и да го направи, Клайд печелеше луди пари за своя братовчед-мафиот. Той няма да ни прости.
— И какво направихте?