— Аз бях напълно объркана. Но Ема ми обясни ситуацията. Нямаме избор. Никакъв. И тогава тя излиза с най-блестящо предложение.
— Какво?
— Казва така: „Ами ако всичко се обърне на добре?“.
— Ако кое всичко се обърне на добре?
— Ако полицията повярва, а братовчедът на Клайд ни остави на мира?
Тя млъква за момент и се усмихва.
— Не ми е много ясно — признава Мат.
— Това е единственият шанс ние двете да се измъкнем. Клайд крие сто хиляди долара у дома. Ема казва да ги вземем. Да се разделим и да изчезнем. Ще започнем наново. Тя вече си е намислила къде да отиде. Мечтае за това място от години, но все не смее да предприеме решителната крачка. Същото е и с мене. Страхът е сковавал и двете.
— Но сега се налага да действате.
Оливия кимва.
— Казва да скрием Клайд, та полицията да приеме, че двамата са избягали заедно. Ще издирват двойка. Или ще помислят, че и двамата са убити и заровени. Ема се нуждае от помощта ми. Ами с мене какво ще стане? — питам я аз. — Хората на Клайд ме познават. Ще обърнат всичко наопаки, за да ме намерят. И как ще обясня смъртта на Касандра?
Но Ема е обмислила всичко. Дай си портмонето, вика. Аз бъркам в джоба и го давам. Изважда личната ми карта — по онова време в щата Невада не се иска снимка за този документ — и го пъха в джоба на Касандра. Кога се връща Кими? След три дни — викам. Има време — казва тя. После обяснява, че нито аз, нито Касандра имаме близки. Майката на Касандра я е зарязала преди много години — двете не си говорят. Нищо не разбирам — казвам аз. От години обмислям подобен вариант, отвръща Ема. При всеки побой. След всяка загуба на съзнание. Всеки път, когато казва, че съжалява, че няма да се повтори и че много ме обича. Когато ме заплаши, че ако избягам, ще ме намери и на другия край на земята, за да ме убие. Ами ако аз взема да го убия? Ако скрия трупа, задигна парите и се завра на някое сигурно местенце? Ако река да свърша едно добро дело, та да изкупя цялото зло, което съм причинила на вас, момичетата? И ти си мечтала за бягство, не е ли така Канди?
— Сигурно си мечтала — обажда се Мат.
Оливия вдига показалец.
— С една разлика. Аз вече съм променила живота си. Друга е моята цел. Защото имам нещо, за което да се заловя. Не искам да преувеличавам значението на онази среща във Вегас. Но непрекъснато за нея си мислех, Мат. За начина, по който ме накара да се чувствам. За света, в който живееш ти. Помня всяка твоя дума — за семейството ти, за твоето детство, за приятелите и училището. А онова, което ти не знаеш, което и сега не можеш да разбереш, е, че описваш свят, който остава недостижим за мене дори в мечтите.
Мат замълчава.
— Нямаш представа колко пъти след онази среща съм обмисляла как да те намеря.
— Защо не го направи?
Тя поклаща глава.
— Ти по-добре от другите знаеш какво значи позорно петно.
Той кимва безмълвно.
— Но всичко е вече без значение. Вече е прекалено късно. Със или без петно — трябва да се спасяваме. И ние скалъпваме план. Простичък план всъщност. Най-напред завиваме трупа на Клайд в одеяло и го тикваме в багажника на колата. Заключваме оградата на обора с катинар. Ема знае едно място. Клайд е зарил там поне два трупа. В пустинята. Заравяме го в плитък гроб на място, където жива душа не минава. После Ема звъни в заведението. Нарежда всички момичета да работят извънредно, та никоя да не се прибере без време в обора.
Отбихме се до тях за по един душ. Стоя аз под топлата струя и си мисля, че цялата работа малко наподобява — както отмивам кръвта от тялото си — на Лейди Макбет.
— Но това няма нищо общо — възразява Мат.
— Току-що съм заровила убит човек в пустинята. През нощта чакалите ще го изровят, за да си организират пир. Ще разнесат костите му в разни посоки. Така каза Ема.
Тя му хвърля поглед, сякаш иска да предизвика спор.
— И какво направихте след това?
— Не се ли сещаш?
— Не.
— Кандис Потър е госпожица Никой. Няма даже кого да уведомят в случай на безвременна смърт. Ема в качеството си на работодателка и кажи-речи попечител вика полиция. Съобщава, че едно от момичетата й е убито. Ченгетата пристигат. Ема им показва тялото на Касандра. Личната ми карта е в нейния джоб. Ема идентифицира трупа като принадлежащ на Кандис „Канди Кейн“ Потър. Няма роднини. Никой не си задава въпроси. И защо да задава? Кому е притрябвало да инсценира нещо подобно? Двете с Ема си поделяме парите. Получавам над петдесет хилядарки. Представяш ли си такова нещо? Всички момичета в клуба работят с фалшиви документи, така че не е проблем да си набавя нови.