— И взе, че просто избяга?
— Да.
— Ами Касандра?
— Какво Касандра?
— Никой ли не попита какво е станало с нея?
— Десетки момичета идват и си отиват. Ема каза на всички, че си е тръгнала — уплашила се от убийството. Две други момичета сториха същото.
Мат поклаща глава, мъчи се да направи преценка на чутото.
— Когато се запознахме, ти се представи с името Оливия Мъри.
— Така е.
— И си запази това име?
— Само един път съм го произнасяла гласно и то стана вечерта, когато се запознахме. Чел ли си „Бръчка на времето“?
— Разбира се. В пети клас.
— Като дете тази книга ми бе любимата. Главната героиня се казва Мег Мъри. Оттам взех второто име.
— Ами Оливия?
Тя свива рамене.
— Звучеше ми някак си тъкмо противоположно на Канди.
— И какво стана по-нататък?
— Двете с Ема сключихме споразумение. Никога, при никакви обстоятелства няма да казваме истината. Проговори ли едната, смъртта лесно ще догони другата. И се заклехме. Най-тържествено. Трябва да разбереш това.
Мат не знае какво да каже.
— И ти замина за Вирджиния?
— Да.
— Защо?
— Понеже там живее Оливия Мъри. Твърде далече от Вегас или Айдахо. Измислих си биография. Изкарах курсове в Университета. Не съм се записвала официално, но всичко това стана, преди да въведат строги мерки за сигурност. Просто слушах лекциите. Висях в читални и мензи. Запознавах се с разни хора. Всички ме смятаха за студентка. След години заразправях, че съм се дипломирала. Намерих си работа. Никога не обърнах назад ни поглед, ни мисъл. Кандис Потър е мъртва.
— А след това какво? Появявам се аз?
— Горе-долу. Бях само едно подплашено дете. Избягало с надежда да намери приличен живот. Истински. В оня момент не ми трябваше мъж. Вие се обърнахте към „Дейта Бетър“, нали си спомняш?
Мат кимва.
— Нищо не ми трябваше, но те видях и… не знам. Може би исках да си върна нощта на нашето запознанство. Да реализирам една глупава мечта. Ти се мръщиш на живота ни в това място. Нима не виждаш, че то, че целият този град е най-прекрасното нещо на света.
— Затова ли искаш да се преместим тук?
— Да, но двамата — отвръща тя с молба в очите. — Никога не съм вярвала в тия приказки за сродство на душите и така нататък. Нека ти мине през главата каквото е минало на мен, пък тогава да говорим. Но може би нещо друго, може би нашите рани ни тласкат един към друг. Правят ни близки. Навярно страданието отваря очите за истината. За правилната оценка. Човек се научава да се бори за онова, което другите приемат като даденост. Ти ме обичаш, Мат. И за миг не си допуснал, че съм се хванала с друг. Точно затова неуморно търсиш доказателства за противното. Защото независимо от всичко, което ти разказвам сега, ти и единствено ти ме познаваш истински. Само и единствено ти. Да, така е. Искам да се пренесем на това място, да изградим двамата истинско семейство. Това е всичко, за което жадувам.
Мат отваря уста, но тя не му дава да говори.
— Не се притеснявай — успокоява го с усмивка. — Много нещо има за осмисляне.
— Не е това. Просто… — Не може да даде израз на чувствата, които бушуват в сърцето му. Трябва им време да се уталожат. — И какво се случи след толкова години? Как те намериха?
— Не те намериха мене, а аз тях.
Мат е на път да зададе следващ въпрос, когато още едни фарове облизват стената над тях. Те се задържат малко по-дълго от предишните. Мат спира думите й с жест. И двамата остават заслушани. Звукът на работещ двигател е слаб, но несъмнен. Няма грешка.
Погледите им се срещат. Мат наднича през прозореца. Колата е спряла край отсрещния тротоар. Фаровете угасват. След миг спира и двигателят. Мат разпознава колата на секундата. Само преди няколко часа се е возил в нея.
Колата на Ланс Банър.
Глава 39
Лорън влита в стаята за разпит.
Сингъл изучава ноктите си.
— Адвокатът не е дошъл още.
Лорън я наблюдава за момент. Пита се какво ли е да изглежда човек като Сингъл, да кара мъжете да се дуят наоколо като папуняци, да знае, че е в състояние да ги върти, на който си поиска пръст. Собствената й майка разполага донякъде с подобни възможности, но да си като Сингъл Шейкър! Хубаво ли е това, или лошо? Няма ли да започнеш да разчиташ повече на тези дадености в ущърб на останалите? Лорън не смята, че Сингъл постъпва така и това я прави още по-опасна.