Гласовете, извисили се в песен, би трябвало да ме подгонят надалеч, но вместо това се усетих привлечен от тях. Изтичах приведен, а когато наближих последните борове, запълзях към края на гората. На стотина метра вляво от мен върху настлано с чакъл пространство бяха паркирани коли и пикапи. Вдясно на половината от това разстояние бавно течеше река, подобна на разтопено сребро на ранната утринна светлина.
На брега около четирийсет души пееха химн, а свещеникът в реката кръщаваше около трийсет и пет годишна жена с пълно потапяне във водата. От едната страна на хора стояха мъж и две деца, които явно чакаха своя ред за спасение на душите им.
Право срещу мен отвъд неголямо затревено пространство стърчеше скромна дървена църква, боядисана в бяло с бледосин кант. Близо до нея под сянката на голям дъб с широко разперени клони бяха разположени маси за пикник с достатъчно храна, че да осигури закуска, обяд и вечеря за цял ден, посветен на църковни и семейни развлечения.
Членовете на паството бяха с гръб към мен, заети с песнопенията си и насочили вниманието си към радостното събитие в реката. Дори свещеникът да погледнеше към мен, енориашите му щяха да му попречат да ме види. Знаех, че не разполагам с много време, но реших, че ще ми е достатъчно.
Свалих раницата си, отворих циповете на основните й отделения и хукнах от гората към масите за пикник. На тревата до тях имаше топки за бейзбол, бати, ръкавици, още неопъната мрежа за бадминтон, ракети и перца. Никога не бях играл такива игри, нито бях чувал за тях и тези предмети не означаваха нищо за мен; чак години по-късно щях да съм в състояние да ги идентифицирам по памет.
В една чиния бяха подредени дебели резени шунка. Увих няколко във фолиото, с което беше покрита, и ги тикнах в раницата. Имаше картофена салата и салата с макарони, пайове и торти, но никое от тези ястия не беше удобно за опаковане. Открих обаче панерчета с
домашно изпечени кифлички и бисквити, завити с кърпи, портокали, банани, твърдо сварени яйца, червени от мариноването им в сок от цвекло, както и всевъзможни курабийки.
От джоба на джинсите си извадих част от парите, които майка ми ми беше дала, отделих няколко банкноти и ги оставих на масата. Сега като си помисля, намирам, че платих прекалено скъпо за онова, което взех. Ала на момента, треперещ от глад, имах чувството, че никоя цена не е прекалено висока, за да удовлетворя къркорещия си стомах.
Изпотени кутийки с безалкохолно и студен чай бяха поставени в кофи с лед. След като намъкнах раницата на раменете си, грабнах една кока-кола.
Точно тогава някой зад мен каза:
- Дете, сега е време за Бог, още е рано за закуска.
Стреснат, вдигнах поглед и видях от страничната врата на църквата да излиза мъж с поднос, отрупан с печени на грил пилешки бутчета.
Под рядката коса и високото чело лицето му имаше добродушно изражение - докато не видя моето лице, не напълно скрито под качулката на якето ми. Зад очилата с телени рамки очите му се разшириха, сякаш тъмата на Армагедон внезапно бе паднала над света и той стоеше изправен пред самия дявол, без съмнение дошъл да подхване финалната битка. Подносът с пилешките бутчета падна от ръцете му, всичката кръв в един миг се отцеди от лицето му и той със залитане отстъпи две крачки назад на внезапно омекналите си крака. Вече успял да огледа цялото ми лице, той се фокусира върху очите ми и от устата му се изтръгна задавен стон.
- Съжалявам - промълвих. - Много, много съжалявам.
Извинението ми не означаваше нищо за него, нито пък парите върху масата, които му посочих. Той грабна една бата за бейзбол от тревата, втурна се напред и замахна с такава сила към главата ми, че ако в момента се водеше игра, би запратил топката далеч извън стадиона.
Отклоних се вляво, той замахна, приклекнах и се стрелнах вдясно, той пак замахна и беше толкова бърз, че за малко да ме фрасне. Ала тогава изведнъж сякаш го обзе отвращение от собствената му свирепа атака срещу такова малко създание и той пусна батата. Отстъпи от мен с лице, изкривено от угризения и терзания, очите му се напълниха със сълзи и той затисна с длан устата си, от която се откъснаха скръбни хлипания.
А на реката запяха още по-силно. Никой не бе забелязал случващото се край масите за пикник.
- Ще си вървя - отроних. - Съжалявам, отивам си.