След известно време синеочката и белезникавият излязоха, бавно отидоха при колата, но не се качиха. Обратното — белезникавият взе от колата голяма пазарска чанта и пак заключи. Те бавно тръгнаха по „Тверская“, като влизаха във всички гастрономи по пътя си, и чантата постепенно се пълнеше с разни скъпи и сигурно вкусни продукти. От един павилион на улицата купиха „Мартини бианко“, но преди това толкова дълго се съвещаваха, че Виктор успя да намали разстоянието и да стигне досами тях.
— Много добре си спомням, че не беше „Розе“ или „Россо“ — бъбреше синеочката, — нито розово, нито червено. Сто пъти ни е казвал, че има алергия към червени вина. Виж, за „Бианко“ или „Супер драй“ не знам.
— Е, аз пък и толкова не знам — замислено й отвърна белезникавият. — Твой шеф е, не мой, ти трябва по-добре да познаваш вкуса му.
— Добре, ще рискуваме — реши се момичето. — Ще вземем бяло. И аз не обичам сухото.
Те влязоха в поредния магазин и Костиря пак остана да ги чака на улицата. Не виждаше никакъв смисъл да влиза заедно с тях. Това беше дори опасно, в големия, препълнен с хора магазин можеше лесно да ги загуби. Неговата задача беше да разбере за кого работи прелестната синеочка и отговорът на този въпрос едва ли щеше да се намери в магазина, на опашката за пушен салам или банани.
Виктор се сепна, когато навалицата в магазина се разреди, а пред входната врата в поза „всички излизат — никой не влиза“ застана бабичка с бяла престилка. Той бързо мина покрай витрините, като се взираше внимателно в опустяващото помещение. Даша и белезникавия ги нямаше никъде. По дяволите, къде изчезнаха тези хора?
Костиря бързо изтича зад ъгъла, за да потърси служебния вход на магазина. Ами ето го, но се намира толкова близо до мястото, където беше застанал Виктор, че изобщо не биха могли да излязат през този вход, без той да ги забележи. Непременно щеше да ги види. Абе къде се дянаха в края на краищата?
В магазина бяха останали само няколко души и едно прозрение внезапно осени Виктор: ами ако на някого от двамата му е станало лошо и са помолили да използват тоалетната? Той, глупакът, се нервира, направо ще откачи, а те скоро ще излязат, сякаш нищо не е било, може би дори няколко минути след затварянето на магазина. Надеждата му беше слабичка, но все пак — надежда…
След още десет минути Виктор спря да се надява. Беше съвършено очевидно, че синеочката и гаджето й се бяха измъкнали от наблюдението. Хем колко майсторски! Изхитрили са се да минат буквално под носа му. Прав е бил значи Артьом, не е толкова простодушна нашата синеочка.
Докато се връщаше пеша към мястото, където беше оставил колата си, Виктор Костиря си мислеше колко умен е все пак Артьом Резников, как веднага е подушил опасност у това златокосо девойче. А той, Виктор, цели три седмици не можа да разпознае тази опасност. И ето че сега го изигра като абсолютен глупак. Сега той ще отиде при Артьом и ще му разкаже всичко, и Артьом пак ще се разкрещи и ще заизригва псувни, задето е изтървал момичето. Нищо, той ще изтърпи всичко — за тези големи пари и по-лошо може да понесе.
2.
— Ау, Анастасия Павловна, когато Саша ми разказа за вас, за малко да полудея. Божичко, каква актриса сте! Два пъти си купувахте костюми, а на мен и през ум не ми мина, че сте сестрата на Саша и работите в милицията. Ау, Анастасия Павловна, толкова ми е неудобно, задето тогава ви казах онова нещо.
— За какво говориш?
— Ами когато ме попитахте защо не се оплача в милицията, а аз отвърнах, че в милицията ще ме вземат за луда. Нали не ми се сърдите?
Даша чуруликаше вече половин час, възбудена от тайнствените събития. Късно снощи Саша й се обади и й каза, че днес сутринта трябва да поговори с нея за много сериозни неща. Разказа й за сестра си, която работела в милицията и била готова да помогне да разберат кой и защо следи Даша. После изведнъж се оказа, че сестрата на Саша е същата онази клиентка, която на два пъти през последните дни бе купила от Дашиния отдел много скъпи дрехи и на която Даша беше казала, че я следят. Даша още не се беше съвзела от изненадата, когато Саша й каза, че щом я следят, не бива открито да посещават сестра му, затова довечера след работа ще трябва да стигнат до един магазин, който е близо до хотел, и там ще им помогнат.