На Даша Сундиева, която бе свикнала да води монотонен живот, събитията й дойдоха множко и тя все не можеше да се успокои. Настя вече започваше да се дразни, искаше да пристъпи към работата, но за целта трябваше Даша да бъде спокойна и съсредоточена.
— Ау, Анастасия Павловна, как не ви е страх да работите за разкриване на разни престъпления? Сигурно е много опасно.
Настя учтиво се усмихваше и набързо обясняваше, че опасности има във всяка работа, че дори да работиш като метач, на главата ти може да падне тухла, ледена висулка или пък да те сгази кола.
— Анастасия Павловна, ами имате ли оръжие? А случвало ли ви се е да стреляте? Ами…
— Стига, Даря! — решително я прекъсна Настя. — Не разполагаме с много време, затова дай да се хващаме на работа.
Възторжената усмивка моментално се стопи и милото лице на Даша стана съсредоточено и спокойно.
— Извинете — сериозна каза тя. — Не се сетих, че ви бавя. Разбира се, вие работите, а аз ви преча с моите ахкания и охкания. Извинете, Анастасия Павловна.
„Това да ти е за урок, драга — каза си ядно Настя. — Та ти си я виждала два пъти, направиха ти впечатление нейната интуиция и проницателността й, писа й толкова точки, колкото по твоята скала не е печелил почти никой. И защо сега се отнесе към нея като към празноглава глупачка? Можеше веднага, още в първата минута да й кажеш, че няма време за възторзи и чудене, тогава всичко щеше да изглежда другояче. Ех, Настася, явно никога няма да се научиш да се държиш така, че да не обиждаш хората.“
Тя подреди на бюрото цветните снимки, които вчера й беше донесъл Бокър.
— Разгледай внимателно тези снимки. Има ли някой, когото познаваш?
Даша се наведе над бюрото.
— Ето този. — Тя посочи снимката на Ерохин. — Същия, когото ви показах пред „Орион“, спомняте ли си?
— Друг някой?
Момичето продължи внимателно да се взира в снимките, после неуверено взе една на Удунян.
— И този съм го виждала. Само че някъде на друго място, не мога да си спомня къде. Добре си спомням, че ми направи впечатление: брюнет със светли очи е доста необичайно съчетание, а пък неговите очи са едни големи и сияещи… Но къде ли го видях?
— Но той не те следи, така ли? — уточни Настя.
— Не съм забелязала — уверено отговори Даша. — Имам ясното чувство, че съм го виждала и запомнила, но не във връзка със следенето.
— Странно: как определи това? — заинтересува се Настя. — Спомняш си, че си го виждала, но не си спомняш къде, за сметка на това определено знаеш къде не си го виждала? Правилно ли те разбрах?
— Ето какво, Анастасия Павловна: гледам лицето му и то не ме плаши. Обаче като видя този — тя посочи с пръст снимката на Ерохин, — просто ми прилошава от страх, защото го свързвам само със следенето. А погледна ли този с големите очи — не изпитвам страх, значи е свързан в съзнанието ми с някаква неутрална ситуация, когато не ме е било страх от него.
— Логично е — съгласи се Настя, която вече цяло денонощие си блъскаше главата над снимания с камерата епизод в Конково. И досега не можеше да намери ключ към отговора на въпроса — какво ли толкова я бе разтревожило в този епизод.
— А ей този — Даша посочи снимката, където Виктор Костиря пиеше бира от кутия — никога не съм го виждала. Лицето му не ми говори нищо.
— И все пак той често е по петите ти — въздъхна Настя. — Можеш да се убедиш.
Тя включи видеото и на екрана отново се появи Даша, после Виктор Костиря, който я следва. Виктор седи на пейка близо до нейния блок, гледа към прозорците. Прозорците угасват, Виктор вика кола и си тръгва.
Даша седеше пред телевизора, бяла като платно.
— Знаете ли — плахо каза тя — колко не ми се искаше да вярвам в това! Наистина страхувах се, ужасно се страхувах, но винаги нейде дълбоко в душата ми се спотайваше спасителната мисъл, че греша, че няма нищо подобно, че ми се е привидяло. Сега вече няма да мога да се утешавам с това.
На Настя й дожаля за уплашеното девойче, което, без да подозира, не щеш ли, бе станало опасно за някого. „Ами кражбите на документи? — скастри се тя. — Не забравяй за кражбите на документи, когато започнеш да съжаляваш Даря.“
Тя пренави касетата и помоли Даша да изгледа целия запис от началото до края.
— Гледай внимателно, може случайно да видиш и други познати лица.
Даша се отнесе към задачата повече от добросъвестно. Тя току спираше някой кадър и дълго се взираше в лицата на екрана, на няколко пъти връща лентата към вече видени епизоди. Настя седеше на дивана, отметнала глава на облегалката и затворила очи, искаше й се да се отпусне и да заспи, но трябваше да чака това странно момиче да изгледа двете касети от по час и половина. Льошка в кухнята развлича със светски разговори братчето й Александър, вече е десет часът и тя ще може да си легне най-рано в един, а утре пак ще става в седем…