— Виждала съм ей този чичка — чу уверен глас. — Много добре си спомням, беше в метрото точно в деня, когато ми се лепна оня откачен.
Сънливостта й се изпари. Настя скочи от дивана като ужилена и клекна пред екрана.
— Кой?
— Ей този.
Даша спря филма и посочи пълния, леко плешив мъж с кафяв шлифер, който влизаше в някакъв ресторант заедно с Ерохин и Костиря.
— Да не грешиш?
— Анастасия Павловна, аз имам професионална памет. Чакайте — запъна се тя, после изведнъж се изчерви, — да, разбира се, и тоя с очите го видях същия ден. И пак в метрото.
На Настя изведнъж й стана горещо. Тя разбра, че най-сетне се намери точката, която ще обедини всичко. Само дано не е илюзия!
— Даря, успокой се и разказвай. Бавно, поред, старай се да не скачаш от едно към друго. И се опитай да бъдеш максимално точна, нищо не преувеличавай и не измисляй.
„Глупачка! — веднага се сепна Настя. — Нали току-що се убеди, че тя не е празноглава госпожица. Защо продължаваш да я обиждаш?“
За щастие на Даша и през ум не й мина да се обиди.
… Този ден тя пътуваше от дома на приятелката си към „Таганская“, където си бяха определили среща със Саша. Приятелката й имаше малко дете и ужасно забавно куче, които, докато мама и гостенката пиеха чай в кухнята, си намериха чудесна занимавка с чантата на Даша. Когато разтревожените от подозрителната тишина дами излязоха в антрето, хлапето съсредоточено опитваше на вкус всички предмети, които бе успяло да измъкне от чантата и да стисне в ръчичка, а шпаньолът Гоша не по-малко съсредоточено напъхваше по ъгли и цепнатини всичко, което бе успял да си извоюва: бележник, ключове, пакетче салфетки, ръкавици. Понеже не искаше да закъснява за срещата, а беше крайно време да тръгва, Даша набързо събра разграбеното си имущество, нахвърля го в чантата и хукна към метрото.
Докато слизаше с ескалатора, тя изведнъж се уплаши, че Гоша може да е задигнал и скрил нещо, което й е крайно необходимо. Даша веднага отвори чантата и започна опипом да проверява съдържанието й, преди всичко потърси ключовете. Откри ги веднага, но й се стори, че не може да намери ключа от касата в магазина. Управителят неведнъж бе предупреждавал продавачките, че трябва да бъдат особено внимателни с касата и ключовете.
Вече слязла от ескалатора, тя забави крачка и спря, решила окончателно да си изясни ситуацията с ключа: ако се наложеше, би могла да се върне у приятелката си и да го потърси, наистина тогава би трябвало да тича, но това щеше да е за предпочитане пред кавгата с управителя.
Озова се в насрещния поток хора, които бяха слезли от влака и се втурнаха към ескалатора, тъй че трябваше да повърви още малко напред, където беше по-свободно. Точно пред нея един мъж с кафяв шлифер отваряше дипломатическото си куфарче, обърна се някак несръчно и цялото съдържание на куфарчето се изсипа на пода. Даша беше спряла съвсем близо до него и продължаваше упорито да рови в чантата си. Мъжът с шлифера засъбира предметите от пода, при което се движеше някак сковано, сякаш го болеше нещо. В този момент някакъв минаващ наблизо младеж се наведе и му подаде изтърколилата се по-надалече запалка. Този младеж имаше на ръката си много необичаен пръстен и Даша буквално впи очи в него. Пръстенът представляваше нещо като ризница, широка приблизително сантиметър и половина, а малките черни камъчета отгоре образуваха някакъв сложен символ.
След миг, когато мъжът с пръстена подаде на непохватния дебеланко запалката, Даша се сепна, че се държи просто неприлично. Стои тук и е зяпнала съвсем непознат мъж. Тя плахо вдигна поглед към дебеланкото, като се канеше да се усмихне мило, ала срещна такъв студен и злобен поглед, че побърза да се отдалечи.
Когато се прехвърли на успоредната линия на метрото, тя пак се опита да намери злополучния ключ и дори изпусна поредния влак. Слава богу, ключът се намери.
Когато дойде следващият влак, Даша се качи във вагона заедно с тълпата пътници и в този момент усети нечия ръка между краката си. Усещането беше неприятно, но добре познато от детството й, когато в препълнени транспортни средства я закачаха сексуално изкривени възрастни чичковци. Тя рязко се извърна и видя насочени навътре към себе си безумни тъмни очи върху бледо мършаво лице с хлътнали страни.