— Я да се махаш! — каза Даша тихо, но много отчетливо и ясно. Яростта и гневът така я бяха преизпълнили, че мускулите на лицето й затрепкаха.
Мъжът се запромъква към другата врата, а тя извади от чантата си бележника и бързо записа отличителните белези на сексуалния маниак, който се размотаваше из московското метро в натоварените часове. Даша нито за миг не се поколеба дали трябва да съобщи за него в милицията, но не искаше да закъснее за срещата със Саша. Затова избра, както й се стори, най-простия и правилен вариант: да напише бележка с отличителните белези и да я предаде на милиционера, който непременно дежури в метрото, а пък той ще съобщи, където трябва.
Докато нахвърляше текста на бележката, тя току хвърляше злобни, негодуващи погледи към развратника и й направи впечатление, че той държи едната си ръка в джоба. Ами да, помисли си тя, с едната ръка бърка под полите, а с другата онанира, животното мръсно. И точно тогава видя светлоокия кавказец, който стоеше съвсем близо до онаниста. В един момент Даша срещна погледа му и понечи да се усмихне приветливо, но кавказецът се извърна.
Когато стигна до „Таганская“, Даша се качи във фоайето и отиде при милиционера — младичък един, с розови, още по детски пухкави бузки.
— По „Обиколната“ се размотава някакъв сексуален маниак — каза тя и му подаде бележката. — Ето, записах отличителните му белези, та да съобщите на когото трябва.
Милиционерът не успя дори да продума, защото Даша вече тичаше към изхода. На улицата я чакаше Саша, тя се качи в колата и потеглиха. Това беше…
— На коя дата се случи всичко? — попита Настя.
— Със сигурност беше четвъртък — бързо отговори момичето, — във вторник и четвъртък вечерите ми са свободни, нямам лекции. Май че беше последният четвъртък от септември. Да, точно така.
— Да не бъркаш? Не беше вторник, а именно четвъртък, така ли?
— Не бъркам — твърдо заяви Даша. — Не може да е било вторник, защото точно във вторник приятелката ми имаше рожден ден, поздравих я по телефона и се уговорихме, че ще отида в четвъртък.
Настя погледна календара, последният четвъртък от септември беше 29-и. Ръцете й се затресоха. Двайсет и девети септември, станция „Таганская“ на метрото, убийството на сержант Малушкин от отдела по охрана на реда в метрото.
3.
Артьом Резников тежко се обърна на другата страна и премести гумения мехур с лед в дясната част на корема си. Все пак за неговата възраст здравето му доста куцаше: ту тук ще го заболи, ту там, пие ту жлъчкогонни лекарства, ту антихистамини. През последните години започна да напълнява, въпреки че пазеше диета, гледаше да яде по-малко тлъсто и сладко, но явно обмяната му беше вече нарушена, диетите нямаше да помогнат, трябваше да се лекува или пък да се примири.
— Как си, миличко? — надникна в стаята жена му, слабичка и съвсем побеляла, подстригана късо, като момче.
Тя беше с осем години по-стара от Артьом, омъжи се за него без любов, но по сметка, която се оказа съвсем ненужна. Младичкият Резников беше влюбен в нея дълго и страстно, а тя, съседка от блока, която живееше два етажа над него, водеше един живот, абсолютно несъвместим нито с брака, нито със смешния очилатко Артьом. Тя имаше много пари, много красота, чар и високи изисквания към живота, а Артьом имаше малко пари, никаква красота или чар, затова пък имаше много самолюбие и несъмнена дарба за точните науки. Разкошната Ирина се държеше добре със смешния очилатко, защото никога не забравяше поговорката, че „затвор и просешка тояга всекиму прилягат“. Така и стана.
Когато остана без обещаната подкрепа, Ирина беше вече в седмия месец и беше късно да се освободи от бременността. Не искаше детето, беше намислила да роди само за да задържи при себе си онзи мъж, който й изглеждаше като приказна Жар-птица. Той имаше всичко, което бе нужно на Ирина, и тя заложи на тази карта дори повече, отколкото можеше да си позволи. Отказа се от всички други мъже, като категорично скъса с тях. Замени апартамента, защото твърде много хора в блока знаеха за похожденията й, и хвърли в тази размяна всичките си спестявания и скъпоценности, та апартаментът да бъде не само в центъра (и на него да му е по-удобно да ходи на работа), но и с подобрена планировка, тип мезонет. Оставаше някаква си дреболия — той трябваше да оформи развода си, след което се очакваше да започнат нов живот, изпълнен с любов, удоволствия, пътешествия и тем подобни радости.