Когато троицата мъже си тръгнаха, Артьом съблече халата и си легна. Ирина приседна до него на кревата, грижливо зави мъжа си с одеялото, сложи ръка на челото му.
— Мисля, че имаш малко температура — загрижено каза тя.
— Абе майната й, до сутринта ще мине — вяло махна с ръка Артьом.
— Слабички са ни момчетата, нали? — предпазливо подзе Ирина. — Виж колко гафове направиха.
— Дума да няма, слабички са — съгласи се Артьом.
— Дали да не ги сменим? Хайде да подберем някои по-яки, с повече пипе в главата.
— Късно е, котенце, да сменяме конете, сега сме точно по средата на брода. Ами тези къде ще ги денем? Нито един глупак няма да се откаже доброволно от такива пари при минимум работа. Не мога всичките да ги изтрепя я. Пет души са това. Не е толкова лесно. И после, ако намерим по-добри момчета, те и ще струват повече. Следователно нашият дял ще намалее.
— Е, какво от това! — с лекота се съгласи с тази перспектива Ирина. — Бездруго вземаме много, голяма работа, ако понамалим. Страхувам се, че при такива кекави помощничета може повече нищо да не получим. Тъй че по-добре по-малко, отколкото нищо.
Резников извади ръката си изпод одеялото, прегърна жена си и като я повали в леглото, силно я притисна до себе си.
— Знаеш ли защо те обичам, Ирка? — попита я, като докосваше с устни брадичката и шията й.
— Защото съм хубавица и умница — засмя се Ирина.
— Не, мацко, защото не си алчна. И защото не се суетиш и умееш да чакаш, не ме припираш, не ми даваш зор.
— Че за къде да бързам? — измърка Ирина и намести глава върху рамото на мъжа си. — Виталик още шест години ще учи в колежа. Точно когато ще си взема дипломата, ние вече ще трябва да сме се установили, обзавели и стъпили на краката си. За това ще отидат към две години, най-много три. Тъй че имаме в резерв още три години и няма нищо страшно, ако изживеем тези три години тук. Тук дори сме си много добре с тебе.
— Добре сме си — съгласи се Резников и смъкна ципа на Иринините дънки. — Дори много добре.
Шеста глава
1.
Настя Каменская замислено разглеждаше снимката на младичкия Костя Малушкин, убит на 29 септември към 19 часа на територията на строежа до станцията на метрото „Таганская“. Костя бил намерен от някакви бездомници, които се вмъкнали в строежа с надеждата да си намерят кътче за преспиване. Отсъствието на Малушкин от работното му място било забелязано почти веднага, но кой знае защо, на никого не минало през ума да го потърсят на оградената строителна площадка.
В 37-о районно, на което се „водеше“ убийството на милиционера, с Настя разговаря симпатичен оперативен работник, младичък почти колкото убития Малушкин и сигурно затова изгарящ от желание да разкрие престъплението и да намери убиеца. Още не беше свикнал с мисълта, че далеч не всички престъпления се разкриват, и то не поради глупостта или небрежността на детективи и следователи, а поради естествените житейски закони, и си мислеше, че ето той, изпълнен със сили, енергия, най-съвременни знания и страстно желание за работа, ще покаже на всички тези овехтели мързеливци и пияници как трябва да се издирват престъпници.
Той четеше съобщението, написано за него на „Петровка“, в градското управление на МВР:
Чрез оперативно-издирвателни мероприятия бе установено, че на 29 септември т.г. около 18:30 ч. до сержант Малушкин, който е бил на пост във вестибюла на станцията на метрото „Таганская“, се е приближило младо момиче и му е предало бележка със следното съдържание: „Мъж със светлокафяв шлифер, на възраст около 35–38 г., ръст приблизително 180 см, държи лявата си ръка в джоба.“ Горната информация е получена в резултат на оперативен контакт с човека, написал бележката. Горепосоченото лице е отказало да участва в гласни мероприятия, но е постигнато съгласието му да бъде използвано в оперативно-издирвателни такива.
Информацията се свежда за оперативно използване, молим всички мероприятия по проверката и уточняването на дадената информация да се съгласуват с нас.