Началник-отдел при ГУ на МВР — гр. Москва
— Но у него не е намерена никаква бележка — объркано каза оперативният работник.
„Естествено, че не е намерена — отвърна му наум Настя. — Само това оставаше, да е била намерена. Това щеше да означава, че ми е време да се пенсионирам.“
— Може да я е предал на дежурния? — предположи тя. — Все пак е неприятно из метрото да се разкарва сексуален маниак, съгласете се.
— Аз нямам такива сведения. Или поне никой от служителите ни на „Таганская“ не е споменавал за такова нещо, а това явно е станало половин час преди убийството му, така че не може да не са си спомнили за това или да са го премълчали.
— Да се надяваме, че сте прав. Ако Малушкин е бил убит заради тази странна бележка, поне се появява някакъв проблясък.
— Анастасия Павловна, а защо вашето момиче не иска да даде показания?
„Защото аз самата не го искам. Озове ли се моето момиче в милицията или в прокуратурата, може да настъпят непредсказуеми последствия. Тези куфарни търговци са станали жертва на собствения си бизнес. Те ходят до Турция и Гърция за евтина стока, а значи — типова и еднообразна по цвят и модел. Цяла Москва ходи облечена в гръцки шуби, турски кожуси, турски якета и шлифери. И всичките са черни или кафяви. Даша е написала бележка за човек с кафяв шлифер, който е закачал жените в метрото, а е излязло, че това описание съвпада с описанието на съвсем друг човек, с приблизително същия ръст и на приблизително същата възраст, който също носи кафяв шлифер. Само че този човек не е слаб като онзи, който е закачал Даша, а пълен. Това е цялата разлика. И ръката в джоба. Нещо има около тази ръка. Това трябва да се обмисли. Но така или иначе, като е написала тази бележка, Даша моментално се е превърнала в опасна личност. Явно те се занимават с някакъв сенчест бизнес и никак не са искали някой да зафиксира присъствието им в метрото. Господи, горкото момиче, те три седмици ходят по петите й, проверяват контактите й по твърде своеобразен начин, като крадат документите на хората, и нещо чакат. Какво щастие, че досега не са й причинили никаква вреда! Стига само да припари до зданието на милицията — край с Даша.“
— Ще приемем, че не сте ми задавали никакви въпроси — сухо каза Настя на усърдния млад оперативен работник. — И никакво „мое момиче“, което иска или не иска нещо, не съществува. Съществува само оперативна информация, която аз, добрата леля Настася, споделих с вас. Аз си имам свои дела и докато ги водя, е напълно възможно да разкрия убийството на Малушкин преди вас. Но не се съревновавам с вас, господине, затова ако науча нещо ново, непременно ще ви го съобщя. При едно условие: никога повече да не ми задавате глупави въпроси.
— Защо пък глупави? — обиди се момчето.
— Защото когато се сдобиете със своя агентура, ще разберете колко труд, търпение, талант, време трябва да се потроши, за да бъде завербуван поне що-годе заслужаващ си човек, който все някога може да ви бъде полезен с нещо. Добрият агент струва повече от платината и човек е готов в огъня да влезе, но да не позволи на никого да разшифрова този агент само защото този някой иска да получи показания от него. Оправяйте се сами, всичко необходимо сме ви го написали в съобщението.
Настя излезе от районното управление и се потътри към работата си. Взе от дежурния дневника и започна да си прави извадки. Щом Даша е била толкова опасна за тях, че са се решили да убият милиционер, за да вземат написаната от нея бележка, дали в полезрението им не е попаднал и маниакът, който се е приближил плътно до нея и на когото тя е казала няколко думи?
След като си записа данните за всички криминални трупове, открити в периода от 29 септември до днешния ден, Настя започна да умува как по-бързо и без излишни приказки да събере снимките на убитите. Накрая стигна до извода, че трябва да отиде при началството.
Виктор Алексеевич Гордеев, както обикновено, „караше“ ангината си на крак, вследствие на което беше останал без глас и общуваше с подчинените си с мимики, жестове, както и с лист и химикалка. За телефонните разговори беше взел в кабинета си едно момиче от секретариата.
Житената питка посрещна Настя с приветствен жест и въпросителен поглед. После извъртя очи към телефонната госпожица. Настя леко кимна. Полковникът веднага драсна една бележчица и я пъхна под носа на момичето. То я прочете и радостно литна от мястото си.