— Ако ви потрябвам, звъннете ми — изчурулика и изчезна.
— Виктор Алексеевич, при мен се образува връзка с убийството на милиционера в края на септември на „Таганка“. Сержант Малушкин. Спомняте ли си?
Житената питка поклати утвърдително кръглата си плешива глава.
— От друга страна, по делото, за което използвам хората на Денисов, почти нищо не се прояснява.
Житената питка направи изразителен жест, в смисъл: „Значи все пак използваш хората на Денисов? Упорито непослушно момиче!“
— Имам сериозно основание да подозирам, че едновременно с убийството на милиционера или може би малко по-късно, след няколко дена, е бил убит още един човек. И то убит от същите хора, които са убили Малушкин. Не знам кой е този човек, как се казва, адреса му, не знам абсолютно нищо за него, освен най-общи отличителни белези. Но имам едно момиче, което може да го идентифицира. Тя го е виждала само веднъж, но има професионална памет за лица и предмети.
Житената питка отново кимна, показвайки с целия си вид, че слуша много внимателно.
— Искам да се опитам да й предявя за идентифициране снимките на всички убити след 29 септември. И то по възможност прижизнени снимки. Например от онези, с които разполагат паспортните служби. Разбира се, ако убитият е получил паспорта си извън Москва, ще трябва да й предявя посмъртна снимка.
Гордеев повъртя ръце във въздуха и опули очи, което трябваше да означава: „Ами предяви й ги. Какъв ти е проблемът?“
— Проблемът ми винаги е един и същ — въздъхна виновно Настя. — Нямам сили да обикалям районните участъци и следователите, които водят тези дела, за да търся снимките. Първо, вие самият няма да ме пуснете за цял ден…
И отново последва утвърдително поклащане на кръглата глава, тоест естествено, че няма да те пусна, от къде на къде в работно време ще се занимаваш с разни глупости, когато сме затънали в работа до гуша.
— Второ — невъзмутимо продължи тя, сякаш не бе видяла физиономията на началника си, — не мога да кръстосвам града във всички посоки, не съм достатъчно здрава за такива пътешествия. А резултатът от предявяването на снимките може да се окаже много полезен за разкриването на убийството на Малушкин. Вярно, то не се води на нас, но все пак е колега, грехота е да не помогнем, ако имаме възможност. Как мислите?
Гордеев отчаяно махна с ръка, извади от чекмеджето чиста бланка и започна да я попълва. После на отделен лист написа дълго послание и го закрепи с кламер за бланката. Най-сетне на малко листче надраска:
„Ти вече прехвърли трийсетака, късно е да те превъзпитавам. Да можех да те напердаша с каиша по задника заради мързела ти, но ме е страх, че няма да има никаква полза. Работи! Желая ти късмет!“
2.
На другия ден вечерта Настя отново нареди пред Даша снимки, но този път други снимки. Двете стояха зад завесата в пробната на магазин „Орион“ и използваха като бюро два събрани стола.
— Не, няма го тук — отговори Даша накрая, след като прегледа над сто снимки.
— Дашенка, хайде да опитаме още веднъж — примоли й се Настя. — Не бързай, гледай внимателно. Непременно трябва да е тук. Иди ми донеси да меря някаква дрешка, та да не подплашим нашите приятели на улицата, и пак ще погледнеш снимките.
Но и вторият опит се оказа безуспешен. Дата Сундиева беше категорична, че сред представените й снимки липсва снимка на нахалника от метрото. Самата Даша се притесни не по-малко от Настя.
— Лошо ли е, че не го идентифицирах? — плахо попита тя.
— Лошо е, разбира се — измъчено се усмихна Настя. — Означава, че всъщност съм много по-глупава, отколкото изглеждам и създавам илюзия.
— Как го казахте? — избухна в смях Даша.
— Не съм го казала аз, а Игор Губерман. Има един такъв забележителен поет. Добре, Дашенка, ще смятаме, че съм в груба грешка и ме е сполетял заслужен неуспех. Да забравим миналото и да започнем отначало.
Настя бавно пое по „Тверская“ по посока на метрото и след като обърна внимание, че днес дежурен край магазина беше Костиря, в един момент острото тревожно чувство се върна, но сега главата й беше ангажирана със съвсем други неща, тъй че тя пренебрегна сигнала, който й изпращаше подсъзнанието.
Даша не позна сред убитите онзи мъж и това означава, че цялата схема от самото начало е била построена неправилно. Презумпцията на Настя беше, че Даша представлява много сериозна опасност за някого и затова контактите й се проверяват много внимателно, и то не всички, а само някои, обединени от някакъв общ признак. Например по всичко личи, че никой не проверява продавачите от магазините, където Даша пазарува. Впрочем знае ли се, може и тях да ги проверяват. Ала щом е така, трябвало е непременно да проверят онзи мъж, и то не просто да го проверят, а да го убият, точно както са убили милиционера Костя Малушкин.