Нещо през цялото време ми се изплъзва, мислеше си Настя, в схемата ми има някакъв дефект, заради който конструкцията постоянно рухва. Защо не са убили онзи откачен? Нали след него е тръгнал Удунян, Даша го е видяла близо до мъжа със светлокафявия шлифер, значи контактът на Даша с откачения не е останал незабелязан. Защо тогава не са го убили? Защото той е обяснил на Удунян, че няма нищо общо с Даша, а просто се е опитвал да получи оргазъм, пъхайки ръка между краката й? Глупости. Няма човек, дори да е абсолютно луд, който би си признал такова нещо на първия срещнат, ако не са го хванали на място. И после, дори да допуснем невероятното — тоя тип да си е признал всичко на Удунян, това би трябвало автоматично да означава, че Даша е случайно лице и не представлява никаква опасност. Нещо повече, след като са поговорили с маниака, те би трябвало да са съобразили, че бележката се отнася именно за него, а не за дебеланкото, който е бил така невнимателен със своето дипломатическо куфарче. И в този случай нямаше да следят Даша цели три седмици. А щом все пак я следят, значи не знаят, че мъжът със светлокафявия шлифер и пъхнатата в джоба лява ръка е сексуален маниак, и смятат, че той и Даша са брънки от една верига. Следователно остават само два варианта — или следят и него, както Даша, с надеждата да научат нещо, или са го убили. Но ако са го убили, къде е трупът? Скрили ли са го? А ако не са го убили, защо не са?
Информацията, която Бокър и екипът му й доставяше редовно, недвусмислено говореше, че онази троица следи само Даша, а всичкото си останало време посвещава на куфарните си далавери. Пак се получават два варианта — или маниакът е жив и го следят други хора, или изобщо не го следят. Ако тази организация разполага с толкова много хора, че може да си позволява да заделя за всеки обект по трима души, пак не е ясно защо тези хора не се, сменят. Много по-разумно би било да не карат едни и същи трима души двайсет и три дена да следят един и същи човек, а да ги прехвърлят от обект на обект, за да намалят риска да бъдат забелязани и разпознати. Мигар ръководителят на тази организация не може да се сети за такова просто нещо? Как тогава ръководи цяла организация, в която само по външното наблюдение работят поне шест души?
Ами ако маниакът е жив и никой не го следи? В такъв случай се знае, че не е опасен. Но тогава от това категорично произтича обстоятелството, че и Даша не е опасна. Значи все пак той не е между живите. Но къде е в края на краищата, жив или мъртъв — къде е?
Мъчително я болеше гърбът и когато влезе в метрото, тя седна на една скамейка, за да почака болката поне малко да поутихне. Мисълта, че ще трябва да отиде до другия край на града, до „Шчолковская“, я ужасяваше. Настя облегна гърба и тила си на мраморната стена, здраво стисна необятната си чанта и притвори очи. Защо не са убили маниака? За да се скрие един труп, са необходими определени усилия. Ето например те не са скрили трупа на Малушкин, макар че би трябвало да го сторят. Значи не са имали възможност, хората им са малко или пък има други някакви причини. След маниака е тръгнал Удунян. Сам ли е бил? Или са били няколко души? Ако е бил сам, едва ли би съумял да скрие трупа така, че три седмици никой да не го намери. Такова нещо може да се направи само при много благоприятни обстоятелства. Например ако наблизо е имало дълбок водоем или пък е било снежна зима. Нима Удунян е имал такъв късмет? Или все пак не са убили маниака? Въпроси, въпроси, въпроси…
— Да не изпуснете влака си?
Настя бързо отвори очи и с изумление видя до себе си Бокър с неговото неизменно дълго сиво палто и сивата шапчица с бяла ивичка.
— Какво търсите тук, Бокър?
— Охранявам ви. Тъкмо бях донесъл нова касета на момчето, което следи Костиря и снима с видеокамерата всяка негова стъпка, гледам — мале мила! Самата Анастасия Павловна излиза от магазина! Хем изглежда страшно уморена и болнава, едва-едва си тътри нозете и личицето й едно такова бледо… Боже, викам си, да не би моята работодателка да се е разболяла, ами ако се тръшне ей сега от инфаркт — ами че Ед Бургундски направо ще ми отвинти куфалницата: че как тъй не я опази, че как не си догледал, такова нещастие да допуснеш. А и чичо Толя като ме подбере… Та реших да ви последвам, тихичко и кротичко, та да ви помогна де, ако стане нужда. Е, какво ще кажете, Анастасия Павловна?