Той прерови джобовете на Орешкин и намери омазнения паспорт. Прибра го, спокойно излезе от входа и тръгна към къщи. Живееше на съседната улица.
Вкъщи мълчаливо подаде на жена си мръсния паспорт на Юрий Орешкин. Тя грейна.
— Изпълни се волята ти, Господи — тържествено произнесе Елена. — Най-сетне в дома ни настъпи празник.
Този ден за пръв път от много години в дома им се разнесе уханието на млиновете и Владимир отново усети, макар и слаб, но все пак аромата на онова семейство, за което си бе мечтал като дете и което се бе опитал да изгради вече като възрастен. А през нощта Елена за пръв път след гибелта на сина им пусна Владимир в леглото си.
Не беше очаквал, че ще понесе толкова леко първото убийство. Беше си мислил, че ще страда, ще се тормози, може би ще му се доще да се напие. Но нищо такова не се случи. Вакар имаше чувството, че е смачкал мръсна хлебарка, плъпнала по чиста кухненска маса.
Втори по ред беше Николай Закушняк, дребен рекетьор, който събираше дан за „охрана“ по започналите да се плодят в изобилие общински пазари и пазарчета. Вакар го следи няколко месеца, докато издебна удобен момент. Закушняк даде колата си на ремонт и няколко дена беше принуден да се движи пеша или с градския транспорт. Владимир го причака, когато той една късна вечер се прибираше от гаджето си вкъщи.
— Коля! — извика го Вакар и спря колата до него. — Николай!
Закушняк се спря и объркано се вгледа в солидния възрастен мъж.
— На мене ли говорите? — попита неуверено.
— На тебе, разбира се — засмя се Вакар. — Нали си Колка Закушняк от 24-и блок? А?
— Аз съм. А вие кой сте?
— Живея в съседния блок. Помня те още от ей такъв. Към къщи ли? Качвай се да те возя.
Николай без колебание се качи в колата. Лицето на шофьора му се видя познато, значи наистина го беше срещал из двора край блока.
В една тиха безлюдна пресечка Вакар внезапно спря колата и се хвана за сърцето.
— Какво ви е? — уплаши се Закушняк.
— Нищо — намръщи се Вакар, — присвива ме понякога. Не съм вече млад, знаеш. Там, на задната седалка, имам едно чанте, в него ми е лекарството. Дай ми го, моля ти се.
Николай се обърна с гръб към Вакар и посегна към десния ъгъл на задната седалка, където имаше малка черна кожена чантичка. След половин минута всичко свърши. Генерал Вакар не употреби друго оръжие, освен собствените си ръце — силни, умели и тренирани. Откара тялото на Николай обратно при блока, където живееше гаджето му, и внимателно го вкара във входа. Беше късно през нощта и никой не видя Вакар.
Най-труден се оказа третият, Равил Габдрахманов. По времето, когато Вакар го намери, Равил беше завършил техникум по банково дело, работеше в спестовната каса и учеше вечерно в икономическия институт. През 1993 година той беше на двайсет и две, но вече беше не само съпруг, но и баща. Приятен, слабичък, с хубава добродушна усмивка, той никак не приличаше на човек, на чиято съвест лежи нечия смърт, макар и отдавнашна. И съпругата му беше младичка, почти дете.
Вакар го следи цяла пролет, цяло лято, цяла есен и все не можеше да се реши. Не можеше да вдигне ръка на Равил Габдрахманов. Най-сетне в късната есен на 1993 година го направи. Но оттогава най-редовно всеки месец отиваше в пощата, изпращаше пари, а на бланката пишеше адреса и името на получателя: „Роза Шарафетдиновна Габдрахманова“.
С всяко извършено убийство, с всеки акт на възмездие Елена разцъфтяваше, живваше и семейството лека-полека започна да придобива чертите на онова семейство, за което някога бе мечтал Вакар. Владимир изпълняваше дълга си, както той го разбираше, пазеше Елена от затвора, а дъщеря си — от пожизнената лудница, опитваше се да върне и на двете душевното спокойствие, па дори и с цената на собствения си разрушен живот. Но напоследък той все по-често си мислеше, че е разбирал дълга си на съпруг и баща съвсем неправилно. Петдесет години бе живял на този свят с една нежизнеспособна идея, която в края на краищата се бе превърнала в трагедия. И той възненавидя думата „дълг“.
4.
Точно след един час Бокър пристигна. Настя беше успяла да вечеря, да се преоблече и дори да вземе душ, за да успокои с топлата вода болките в кръста.
— Е, Анастасия Павловна — започна доклада си той, — мога да ви съобщя, че около нашите герои няма нищо ново. Сферата на контактите им е същата, макар че успяхме да забележим двайсетина души, с които тримата плюс Резников общуват по-често. Ето техните снимки, ето имената им и някои данни. Вярно, не е много, но разбирате ли, аз не обичам да се разпилявам и трескаво да се хвърлям в проверки на всичките наред. Разгледайте ги сега спокойно, помислете кой от този списък ви интересува на първо място, тогава ще се заемем с тях по-отблизо.