Но изучаването на списъка и снимките не даде нищо ново на Настя. Тя нямаше в ръцете си никакъв ключ, с чиято помощ да избере от списъка обекти, които да бъдат проверени на първо място. Всички те бяха куфарни търговци, всички до един се интересуваха само от системата „купувай — продавай“, редовно летяха до Турция, Гърция, Арабските емирства и Тайланд.
— Знаете ли, Бокър, имам основание да подозирам, че Удунян е извършил убийство. Това е станало на 29 септември или малко по-късно. Но труп липсва. Или го е скрил някъде, или не знам какво. Бихте ли могли да го проверите на тази тема?
— Ще направя всичко възможно — кимна сивото човече, което постоянно сновеше напред-назад из стаята. Днес пак беше с небесносини чорапки.
— Само, моля ви, не забравяйте моите условия — помоли Настя.
— Разбира се, разбира се — подсмихна се Бокър. — Без пердах, без отрова, но лъжата е позволена. Можете ли да ми кажете името на жертвата?
— Там е работата, че не го знам. Просто имам достоверни сведения, че Сурен Удунян е видял в метрото един човек и е тръгнал подир него. Не знам кой е този човек, но ми се струва, че Удунян е трябвало да го убие. Впрочем може и да греша. Може вие да установите, че човекът е жив.
— Значи човек от метрото — замислено проточи Бокър. — Не ми казвате много. Може би има някакви особени белези? Стара рана от главата до петите, плешив до раменете или друг някакъв прибамбас? Нали трябва да подредя мизансцен и да вплета в него споменаването на този човек. Значи той трябва лесно да се разпознава.
— Не знам — честно си призна Настя. — Помислете си до сутринта как смятате да проверите Удунян, а аз ще помисля за идентифициращи белези. Обадете ми се в седем и половина.
Бокър си тръгна, а Настя си легна. Не можеше да заспи. Не й даваше мира мисълта за убийството, което може би бе извършил Удунян. Но защо той не е убил маниака? Нали според цялата логика на събитията е трябвало да го стори? А ако го е убил, къде е трупът? От време на време в ритмичния ход на мислите й нахлуваше отвратителният студ някъде в стомаха и Настя си спомняше за епизода в Конково, който я бе разтревожил. Имаше нещо особено там.
Към четири сутринта тя изведнъж скочи от дивана и запали лампата. Разкъсва се около минута между нежеланието да напусне топлата постеля и стремежа си да реши поредната задачка, после стана и свали от лавицата няколко дебели тома от енциклопедията. Замъкна ги в кухнята, запали газта, сложи чайника на огъня и потъна в четене. Половин час по-късно, след като изпи две чаши кафе и прегледа няколко десетки статии, тя вече мечтаеше по-скоро да настъпи сутринта, за да може да започне да задава нови въпроси.
Седма глава
1.
— Ах ти, звездичке моя, дойде най-сетне при дядо Гурген, зарадва старините ми — заехтя из цялата дисекционна зала гласището на експерта по съдебна медицина Гурген Арташесович Айрумян. — Гледам, разбираш ли, двайсета дата минава, а пък моята рибка мълчи, не се обажда, не си показва носленцето насам. Е, рекох си, май в отдела по тежките насилствени се е сменила властта.
Всеки месец около двайсето число Анастасия Каменская имаше задължението да подготвя за Гордеев справка за убийствата, извършени в Москва, и за работата по тяхното разкриване. В тези справки тя анализираше самите престъпления, новите начини на извършването им и прикриването на следите от тях, новите причини и мотиви за убийствата, както и новите оригинални методи, с които си служеха оперативните апарати, и допусканите от тях грешки и недоглеждания. Всеки път, когато подготвяше такава справка, Настя получаваше пространни и подробни консултации от стария опитен експерт Айрумян. Гурген Арташесович много обичаше Настя, за него тя беше образцова сериозна млада жена с прекрасно образование и без глупости в главата. От своя страна, не спираше да й се оплаква от двете си внучки, които знаели само да търчат по срещи и дискотеки, не искали да получат университетско образование и всеки ден превръщали младите си свежи личица в музея „Прадо“.