— Ето гледай, рибке моя с воална опашка, твоето приятелче Беркович е имало проблеми от сексуално естество.
— По какво съдите? — прошепна Настя, чийто глас изведнъж се изгуби от вълнение. Тя силно се прокашля, за да прочисти гърлото си.
— По гащетата имаше следи от сперма. Как мислиш, откъде биха се взели следи от сперма по долното бельо на човек, който се прибира от работа? И то в такова изобилие. Когато един мъж, прощавай за подробностите, извършва полов акт и се облича, забравил да си вземе душ, пак остават следи, но те са съвсем различни, можеш да ми повярваш. Един биохимичен анализ може да даде точен отговор на въпроса дали това е бил акт с жена или, пардон, със самия себе си.
— Как беше облечен?
— Светлокафяв шлифер, черни обувки, тъмносив раиран костюм с жилетка, бяла риза, вратовръзка, бельо.
Настя вдигна двете си ръце с победния жест на футболист, вкарал гол, хвърли се на шията на едрия възрастен експерт и тихичко заврещя:
— Изчислих го! Все пак го изчислих! Браво на тебе, Аска, браво, умно момиче!
— Не, Анастасия Каменская, не си умно момиче — промърмори Айрумян, като я потупваше одобрително по гърба. — Ти си направо откачена. Вижте я само — изчислила покойник отпреди три седмици — и вече е щастлива, сякаш е спечелила един милион долара!
2.
Привечер Настя се почувства съвсем скапана. Народната поговорка „кога пита и плоска — кога сух хляб и рогозка“ важеше и за оперативната работа: случваше се някое дело да се проточи мъчително дълго, да не помръдва и всички усилия да изглеждат напразни, насочени в невярно направление; тогава с всеки изминал ден оптимизмът се топи, изчезва надеждата, отслабва желанието започнатото да се доведе до победен край — и не щеш ли, в един миг всичко се променя, трябва спешно да се вземат нови решения, да се подменят схемите и най-важното — всичко трябва да се прави много бързо. Хем има нещо крайно любопитно: такива пробиви се получават в няколко дела едновременно. В такива дни Настя имаше чувството, че целият й организъм се превръща в компютър с нерви, работещи на „извънредно“ натоварване, че още мъничко — и в мрежата ще стане късо съединение, машината ще изгори и завинаги ще излезе от строя. Но въпреки това натоварването продължаваше да се увеличава, а компютърът продължаваше да работи безотказно, което винаги хвърляше Настя в изумление. Вярно казват хората: човешките резерви са безгранични. Само че, кой знае защо, привечер тя беше полумъртва от умора.
Този следобед се обади Денисов. Настя дори не беше очаквала, че толкова ще се зарадва на това обаждане.
— Как са моите момчета? Имаш ли някакви оплаквания? Справят ли се?
— Какво говорите, Едуард Петрович, вашите момчета са най най. Ех, да имахме и ние такива! — искрено отговори тя.
— Не се оплаквайте, Анастасия, и вашите хора не са по-лоши. Просто сте бедни, затова нямате достатъчно. И за техника нямате пари. Азбучна истина е, че като се опитва да пести от правосъдието, държавата се обрича на нови човешки жертви.
— Както винаги, прав сте — въздъхна Настя.
— А вашите работи как вървят? — заинтересува се Денисов. — Има ли някаква полза от начинанието ви?
— Все още и аз не съм наясно. Както би казал вашият Бокър, получава се някаква епидерсия.
Денисов се разсмя в слушалката.
— И вас ви е заразил със своята „куздра“, нали? Той ми е златно момче, умно, с творчески заложби. Може да ви е смешно, но на всичко отгоре е и патологично честен.
— Сериозно? — усъмни се тя. — Ами присъдата за грабеж?
— Че то кога беше! Юношеска глупост. Повярвайте ми, Анастасия, той е добро момче.
— Бива си го това „момче“ — засмя се тя. — Сигурно ми е връстник, ако не е и по-голям.
— Е, детко — благодушно избъбри Едуард Петровия, — аз съм вече на толкова години, че всички, които са по-млади от петдесет, за мен са деца. Но вие пазете Бокър.
— Ще се старая — обеща Настя, при което доста смътно си представяше от какво или от кого трябва да пази този забавен престъпник-лингвист с трогателни чорапки.
Освен това трябваше да се срещне с Даша Сундиева и да й покаже нова серия снимки, сред които беше и тази на Беркович. Не успя да отиде до „Орион“, затова реши да се срещнат с Даша в университета, след края на последните лекции. Всъщност Настя нямаше голям избор: или в магазина, където можеха да се уединят с Даша в пробната, уж е клиентка, или в дома на Даша, където тя живееше с родителите си и щеше да се наложи да ги посветят в тази объркана и далеч не весела история. На обществени места имаше опасност да ги засекат наблюдателите. Настя не рискува да покани Даша вкъщи по същите съображения. Оставаше университетът.