След като маринова лука, тя започна да чисти ароматната сельодка. На вечеря Артьом обичаше да пийне чашка хубава водка, само една чашка, никога не си позволяваше повече, но мезето за тази единствена чашка трябваше да бъде „екстра категория“. Тя смяташе да му поднесе и пълнени чушки, за второ — есетра на грил, а към чая — млин със зеле. Той ще бъде доволен.
— Миличко, вземай си лекарството, след половин час ще вечеряме! — извика Ирина, която внимателно следеше съпругът й най-редовно да изпълнява лекарските предписания.
След половин час Артьом седна на масата, мълчаливо гаврътна чашката, замези със сельодката и пристъпи към чушките. По мълчанието му Ирина разбра, че той смята да обсъди с нея нещо важно.
— Миличко, всичко наред ли е? — предпазливо подзе тя.
— Не съм сигурен. Днес се обади Сева, нещо е неспокоен.
— Защо?
— Иска си парите, ето защо. Ако стане нещо, той е крайната брънка, първо него ще държат отговорен. Та затова бърза да се награби, докато не са му извили ръцете. И купувачът ме припира, и оттатък бързат. Заплашва, че щял да намери друг доставчик, ако аз изляза от играта. С една дума притискат ме от всички страни. Идиоти! — Той ядосано удари с вилицата по масата. — Алчността погубва хората, алчността.
— Какво ще правим тогава, Тьомушка? Може би няма смисъл да се чака повече? Какво казват момчетата?
— Нашите момчета сънуват наяве, ей това казват. С оная мацка от магазина се получават някакви идиотщини. Струва ми се, че няма отношение към нашите работи и ние погрешка сме се натресли в други лайна. Или пък нашите момчета са захванали собствена игра срещу нас. Не вярвам на тази история за жената, дето се явила едновременно и на тримата. Аз, пиленце, съм абсолютен материалист, не вярвам в привидения, както и в някакви си телепортации. Видях снимките, дето уж им ги е оставила, разговарях с всеки поотделно и представи си, всичко съвпада до най-малките подробности. Дори отчупеното листенце на пандантива й. Или много внимателно са се подготвили да ме избудалкат, или дяволът си прави шегички с нас. Но тъй като дявол няма, остава само едно. И то не ми харесва.
— И какво реши?
— Реших да почакам два-три дена. Животът е по-скъп от парите, нали, пиленце?
— Мислиш ли, че след три дена ситуацията ще се проясни?
— Непременно — уверено кимна Артьом.
2.
— Не разбирам защо се захващаш с тези работи! — Александър Каменски почти крещеше на сестра си. — И искам да ми обясниш членоразделно какво става или пък да си признаеш, че ми разправяш врели-некипели.
Настя седеше в ъгъла на стаята в любимото си кресло, с крака, подвити под себе си, и загърната с топъл шал. В жилището постоянно беше студено, защото всяка година я домързяваше да постави уплътнения в огромните цепнатини между балконската врата и касата, а радиаторите грееха съвсем слабо.
Тя търпеливо слушаше възмутения си брат и разбираше, че ще трябва да му обясни всичко, а не й се обясняваше, просто нямаше нито сили, нито време за това.
— Е де, защо се вълнуваш толкова? — примирително каза тя. — Аз изпълнявам професионалните си задължения, от теб не се искат никакви усилия. Саша, за бога, успокой се и ме остави спокойно да работя.
— Да, именно, да работиш! — отново викна той. Бледото му лице беше се зачервило от гняв, разчорлената му светла коса стърчеше на всички страни. — И след всичко това искаш да ти вярвам.
— Не те разбрах. — Настя учудено вдигна вежди. — Откога желанието за работа буди недоверие у теб? Това да не е признак за лъжа и лицемерие?
— Добре де, нека започнем отначало. Аз дойдох при тебе с проблема си. Така беше, нали?
— Така беше.
— Този проблем се състоеше в моите подозрения относно поведението на моята любовница. Тогава я познавах от по-малко от два месеца, напълно естествено беше да не съм сигурен в нейната честност. Затова те помолих да ми помогнеш да разбера дали моята любовница не е банална престъпница, специализирала се в насочване на крадци. Така беше, нали?
— Вярно. — Тя отново кимна. Беше й интересно да слуша брат си, откриваше у него явна любов към последователните и логични разсъждения и това й харесваше. Докато наблюдаваше Александър, тя не преставаше да се учудва на приликата помежду им, при това не само външната прилика. Може би той беше малко по-сух, по-циничен, по-хладен. Но впрочем едва ли някой би упрекнал и нея в сантименталност и добродушие.