— Ти изясни — продължи брат й, — че Даря не е престъпница. Благодаря ти за това, направи ми огромна услуга. Сега мога спокойно да гледам приятелите си в очите и без опасения да им ходя на гости с приятелката си, защото благодарение на тебе съм сигурен, че не водя в домовете им престъпница. И толкоз.
— И какво? — нетърпеливо попита Настя. — Какво по-нататък?
— Това вече ти трябва да ми го обясниш — какво по-нататък! — разпалено възкликна Александър. — Според моите разбирания нататък не може да има нищо повече. Но през цялото време нещо става, а сега на всичко отгоре ми казваш, че Дашка била заплашена от някаква опасност. Как да те разбирам, моля?
Настя протегна краката си, почувствала, че мускулите й са изтръпнали. По стъпалата и глезените веднага я блъсна влажният студен въздух, коварно проврял се изпод балконската врата. Протегна ръка, дръпна от дивана карираното кафяво одеяло и го метна върху коленете си, като покри краката си чак до пода.
— Саша — уморено каза тя, — аз си гледам моята работа. Решавам задачки, отгатвам гатанки, ровя се в чужди тайни. Работата ми е такава, разбираш ли? Защо това толкова те безпокои?
— Ами защото този случай е нищо и никакъв. И как трябва да възприемам всичко това? — Той посочи с ръка купчинките аудио… и видеокасети, които се издигаха около телевизора. — Откъде е това информационно пиршество? Не е по твоите сили да събереш толкова информация. Значи по случая работят и други хора.
— Значи работят — потвърди Настя и въздъхна. — И какво следва от това? Ти явно имаш своя версия. Готова съм да я чуя.
— Моята версия е, че нещо около Даря не е наред. Опитваш се да я разследваш по-подробно, но не ми казваш нищо за това, защото ако науча, че е свързана с престъпници, веднага ще скъсам с нея и тогава няма да имаш никакъв повод да я виждаш. Докато тя е любовница на брат ти, можеш да общуваш с нея, без да будиш подозрения. Веднага щом тя стане чужд човек за тебе, няма да имаш повод да се срещаш с нея. Да не би да ме смяташ за малоумен и да си мислиш, че ако споделиш информацията си с мен, аз тутакси ще я изпея на Даша? Защото щом по случая работят и други хора, това означава, че случай наистина съществува. Убий ме, ако щеш, но няма да повярвам, че хората на „Петровка“ може да работят от гол ентусиазъм, просто от любопитство или от готовност да услужат лично на теб. Щом хората работят, значи има заповед от началството и реално криминално разследване. Нямам ли право да знам за това?
— Нямаш. — Настя обезоръжаващо се усмихна. — Нямаш, Сашенка. Именно в това се състои прелестта на моята работа. Ако искам, ще ти кажа, ако не искам — ще прощаваш, но информация от служител на милицията може да изисква само неговият началник. И то невинаги. Имаме право и да премълчим някои неща. Не знаеше ли това?
— Излиза, че имаш неща за премълчаване?
— Е, един детектив винаги има какво да крие — разсмя се тя. — Ама ти наистина ли можеш така лесно да зарежеш Даша?
— Сигурно мога — сви рамене Саша. — Ако науча, че е свързана с престъпния свят, ще го направя незабавно.
— Тя е бременна — внезапно каза Настя, внимателно вперила очи в лицето на брат си.
— Така ли? — Гласът му прозвуча почти спокойно. — Какво пък, ще направи аборт. Слава богу, сега това не е проблем.
— Ти си идиот! — избухна тя. — Глупав самоуверен егоист! Ами че тя те обича, обича те! В състояние ли си да разбереш това? Обича те и иска да роди дете от тебе. Тя е абсолютно чиста, няма никакво отношение към престъпния свят, тя е чудесно, смело, забележително момиче. Имал си приказен късмет, че те е обикнала. А ти ми дрънкаш тук разни глупости, наричаш я любовница, престъпница, говориш за нея така, сякаш имаш пет приятелки и тя е само една от петте абсолютно еднакви и нищо неозначаващи за тебе мадами. Чудо голямо, нали — една повече или една по-малко! Може би никой никога няма да те обича колкото нея. Именно това е, което толкова ти е липсвало и което ти е най-нужно на този свят. Ти сам си притиснал себе си до стената, набил си си в мозъка разни глупости, оженил си се без любов, понеже си бил сигурен, че съдбата е била несправедлива към тебе. За къде си се бързал? Защо не си почакал, не си си дал възможността да намериш СВОЯТА жена? Какво, светът ли щеше да се преобърне, ако беше се оженил не на двайсет и две години, а на трийсет и две? В твоя идиотски бизнес има специални правила, семеен човек означава солиден човек, може да му се има доверие. Ти си си създавал реноме и като резултат — на двайсет и шест имаш цяла камара пари и точно такава камара комплекси и си готов да принесеш жената, която те обича, в жертва на тези две камари. Такива ли са били стремежите ти?