Виктор вървеше на доста голямо разстояние от Даша, защото зрението му беше прекрасно. Една кола, префучала покрай него с висока скорост, го опръска с отвратително мръсна вода и той просъска подпре й една точно толкова мръсна псувня. Внезапно замря на място. Изскриптяха спирачки и колата спря точно зад момичето. Даша ускори крачка, но от колата изскочиха двама здравеняци. Единият я стисна за шията отзад, другият извади от джоба си пистолет и притисна дулото до корема й. Всичко стана бързо и абсолютно безшумно, тъй че на Виктор му се стори, че гледа ням филм. Притиснал гръб до стената на близката сграда, стараейки се да бъде невидим, той впи поглед в разигралата се сцена. „Не ни трябват свидетели. От очевидеца до покойника пътечката е къса…“ Той прекалено добре си спомняше думите, които му бе казала онази странна жена с червен костюм, за да рискува да го зърнат.
Натикаха Даша в колата. Затръшнаха вратите. Всичко приключи.
Виктор изчака още малко и предпазливо пое напред. Спря на мястото, където току-що беше Даша, извади джобното си фенерче и освети земята. Там имаше кръв. Никакво съмнение, кръв беше. Защо тогава не беше чул изстрел? Защото пистолетът е бил със заглушител? Да, вероятно. Ама че история…
4.
Настя отново пренави лентата и включи на възпроизвеждане. Защо, защо този епизод на пазара в Конково не й дава мира? Сигурно вече за стотен път гледаше записа и не разбираше защо не я напуска острото чувство за нещо тревожно. Нещо повече — вместо да я напусне, това чувство все повече се засилваше, а причината за него отново и отново й убягваше.
Очите я боляха от постоянното напрежение, започна да я цепи и главата. Тя отиде в кухнята, където Льоша Чистяков методично редеше пасианс. На печката, под капака на огромна тенджера, вкусно къкреше задушеното месо.
— Огладня ли? — попита Льоша, без да откъсва очи от подредената колода, и прехвърли червена върху черна карта.
— Още не, само много ме боли главата.
— От глад е — авторитетно заяви професорът по математика. — Трябва да хапнеш и всичко ще ти мине.
— Дай — вяло се съгласи тя. Може пък наистина да й стане по-добре.
Тя лениво ровеше с вилицата в чинията си, макар че обикновено с огромен апетит поглъщаше гозбите на Льошка. Той готвеше наистина много добре, а тя нямаше никакви кулинарни способности, пък и този неин легендарен мързел…
— Льошик, искаш ли да опиташ да ми помогнеш? — предпазливо попита тя, като смяташе думите си за невероятна наглост: не стига, че Льошка й донесе вкъщи своя компютър и поради това беше принуден да живее тук, макар че в Жуковское сигурно му беше по-удобно, пък и по-близо до работата, не стига, че пазарува и й готви, ами сега е решила да го откъсне и от вечерния му пасианс, за да опита да й помогне. „Всеки средностатистически мъж отдавна да ме е пратил на един доста далечен адрес с всичките ми «примочки». Как ли ме търпи Льошка? Май употребих една от думичките на Бокър. Виж ти, колко бързо прилепват…“
— Какъв е проблемът? — спокойно се заинтересува Чистяков.
— От доста време гледам един запис и той, не знам защо, не ми харесва. Не мога да разбера причината. Но съм го гледала вече толкова пъти, че ми се е набил в очите. Трябва ми свеж поглед.
— Например моят, така ли?
— Например твоят. Ще ми помогнеш ли?
— Къде ще вървя! — шеговито въздъхна той. — Опасно е да ти откаже човек, всяка вечер те посещава престъпник, като нищо може да му се оплачеш от мен.
— Льоша! — укорно му каза тя. — Той не е никакъв престъпник. Стари работи. Бокър е много симпатичен човек.
— Аха, ужасно симпатичен — потвърди Льоша. — Ситен един, грозноват, с крив нос, забелва очички и току врещи. Ричард Гиър и Пол Нюман накуп. Е, и нещо от Фернандел. Между другото нещо го няма днес. Самоотлъчка ли ще му пишеш?
— Ще дойде в единайсет, а сега е само десет без десет.
— В единайсет? А защо не в един? Или в два? Защо да не остане да нощува у нас, щом е толкова симпатичен?
— Престани, моля ти се! — отвърна Настя, с усилие сдържайки яда си. — Работата ми си има своите дефекти и ще ти бъда извънредно признателна, ако съумееш да се примириш с тях.
Льоша винаги отстъпваше с лекота, ако въпросът не му изглеждаше принципен. Това негово качество беше твърде ценно, като се има предвид характерът на приятелката му Анастасия Каменская.