6.
Разбира се, те го намериха. Макар и не за едно денонощие, но за по-малко от седмица, защото на четвъртия ден този човек отново се появи близо до мястото, където в момента се намираше Игор Ерохин. Бокър лично се зае с него.
Пропътува подире му едва ли не половината Москва, пак добре, че обектът не беше с кола, а ползваше метрото. Бокър смяташе, че е извадил необикновен късмет, защото умееше да извлича много полезна информация от наблюденията си как един човек пътува в обществения транспорт. Дали гледа да седне при първа възможност, или предпочита да стои прав дори да има свободни седалки; дали чете, или си мисли нещо, или пък просто задрямва; дава ли път на жени и старци или цепи през тълпата, като разблъсква околните с лакти; спокойно ли стои на ескалатора или бърза по стъпалата, особено при движение нагоре; опитва ли да се качи във вагон, от който после ще му е по-удобно да слезе, или се качва в първия, който му е пред очите; приготвя ли си жетона за турникета предварително или се спира на най-неподходящото място, до контрольора, и започва трескаво да рови из джобовете или портфейла си, като пречи на спъващите се в него пътници; дава ли милостиня на безбройните просяци; спира ли се до продавачите на вестници и сладкиши — тези и много други признаци позволяваха на Бокър да си съставя психологически портрет на човека.
Когато за пръв път последва човека в метрото, Бокър забеляза, че той не пусна жетон в цепнатината на турникета, а представи на контрольора някакъв документ. Ето защо, когато влизаха в метрото следващия път, Бокър с лекота го изпревари и застана зад гърба на контрольора, после впи поглед в отвореното удостоверение. Една кратка секунда му бе достатъчна да запечата в паметта си името „Вакар“ и думите „Генерален щаб“. Докато ескалаторът го спускаше надолу, Бокър помисли малко и реши, че трябва спешно да се обади на Каменская, дори за целта да се наложи да прекъсне наблюдението. Името беше твърде рядко дори за Москва, този човек лесно можеше да бъде идентифициран чрез адресното бюро, защото думите „Генерален щаб“ показваха, че той не е от друг град. Тогава би могъл и да възобнови наблюдението. Може би самото фамилно име щеше да каже на Каменская повече, отколкото всички резултати от продължителните наблюдения.
— Вакар? — замислено повтори Каменская, след като чу съобщението на Бокър. — Вакар, Вакар. Боже мой; Андрей Вакар, 1985 година. Бил е на единайсет години, когато е загинал. Добре си спомням този случай, тогава тъкмо бях започнала работа в милицията, всичко беше ново за мен, всичко беше интересно, затова съм запомнила всичките си впечатления. Нима е баща му? Или роднина?
— Той е на около петдесет — каза Бокър, — но това проличава само от близко разстояние. Строен, стегнат, с лека походка, подтичва по стълбищата. Обаче побеляването на косата, бръчките са си тъкмо за петдесетак.
— Да, спомням си — съгласи се тя, — макар че, да си призная честно, тогава на „Тверская“ не го разгледах много добре. Благодарих му и толкоз. Добре направихте, че ми се обадихте веднага. Но довечера ви очаквам пак.
Щом затвори телефона, Настя се втурна към касата и веднага отчаяно се сети, че всички аналитични справки за последните десет години са й вкъщи. След като ги бе вкарала в паметта на компютъра, прочутата сива папка с розови вързалки така и си бе останала в чекмеджето на бюрото й. Тя погледна часовника — беше два й половина. Житената питка сигурно няма да й разреши да си тръгне веднага, днес имат много работа. Но откъде търпение да чака до довечера? Какво да прави?
Тя се втурна обратно към телефона, като молеше съдбата Льошка да си е вкъщи. Провървя й.
— Льошик, работиш ли?
— Тъй вярно, другарко майор.
— Ако обичаш, влез в моята директория.
— Добре, влязох — чу се гласът му след няколко секунди. — После?
— После „СПРАВКА — АНАЛИЗ — 1985“.
— Готово.
— Включи контекстната търсачка.
— Включих я. Какво търсим?
— ВАКАР.
— Как? — попита отново Льоша. — Кажи го по букви, моля.
Тя повтори името буква по буква.
— Намерих го.
— Прочети ми какво пише за него.
— Много е — възмути се Льоша. — Имай малко съвест, девойко.
— Не, драги, нямам съвест, имам пожар на едно място. Хайде чети де!
— „От разкритите убийства 16 процента са разкрити «по горещите следи» от патрулно-постовата служба…“