Внимателно, за да не събуди Льоша, тя се изхлузи от леглото, наметна на раменете си топлия пухкав пеньоар, промъкна се в кухнята и плътно затвори вратата след себе си. Включи газта и сложи чайника. Беше три и нещо, но тя разбираше, че няма да заспи. Стоеше до прозореца и тъпо се взираше в отражението си, дори забравила за известно време за какво всъщност трябваше да мисли.
Чайникът завря, Настя си наля чашка нескафе, сложи бучка захар и дебело парче лимон, запали цигара. Така минаха още двайсет минути, докато тя успя да се овладее и да надвие лепкавата черна печал, с която се бе събудила и която сякаш я сковаваше, увиснала като топузи на ръцете й и притиснала душата й като с надгробна плоча.
Тя прибра всичко излишно от масата, подреди чисти листове и се захвана за работа. Листовете постепенно се запълваха с драскулки, кръгчета, стрелки, къси фрази, въпросителни и възклицателни знаци…
Да, Вакар беше последната й надежда. Ако следи Ерохин отдавна, той може да е видял нещо, което не знаят Бокър и екипът му. И ако Ерохин има нещо общо с убийството на милиционера Костя Малушкин, Вакар може да го знае. Може просто да го е видял. Но ако е вярно другото й подозрение и Вакар има отношение към смъртта на тримата приятели от детинство на Игор Ерохин, той за нищо на света няма да даде показания срещу него, защото това би било равносилно на признание за намерението му да убие Ерохин. А това, на свой ред, би означавало за него да признае, че е убил онези трима. Вакар ще мълчи, дори да знае нещо. И убийството на Малушкин никога няма да бъде разкрито, освен ако самият Ерохин не се яви в милицията, за да направи самопризнание. А той няма да се яви, това е повече от ясно.
Добре, Вакар е безнадежден случай все пак. Ако е извършил три убийства и не са го пипнали, тя няма да го хване с голи ръце. Трябва да измисли нещо хитро, за да го измами. Ами ако няма отношение към тези убийства? Тогава има шанс, макар и съвсем слаб. Настя по навик прехвърли всички възможни варианти, защото това бе нейно неотменимо правило, но дълбоко в душата си тя не вярваше в успеха. Ако онези трима не са загинали от ръката на Вакар, защо той сега следи Игор?
Тя искрено завидя на „златното момче“ Бокър, за което не съществуваше думата „безнадеждно“. Да можеше и тя да има тази увереност!
2.
Сурен Удунян и Виктор Костиря слязоха от колата на една пресечка разстояние от блока на Даша и продължиха пеша. Пред блока беше спрял автобус, а до него се беше събрала група хора, не много голяма. Жените бяха с черни шалове, някои държаха в ръце червени карамфили.
— Прилича ми на погребение — тихо каза Костиря. — Ей го там и гаджето й, виждаш ли?
Сурик мълчаливо кимна. Артьом ги беше изпратил да проверят какво е станало с Даша. Те искаха първо да се отбият в магазин „Орион“, но когато приближиха, видяха край входа някакъв подозрителен младеж, който с демонстративно ленив и равнодушен вид добре оглеждаше всички посетители. Много им заприлича на милицай, който дебне хората, интересуващи се от изчезналата продавачка, затова не посмяха да влязат и да попитат и тръгнаха към дома й.
Застанаха близо до автобуса и наостриха уши да разберат какво си говорят хората в траур.
— Родителите са буквално смазани…
— Венецът… от състудентите й.
— Защо все с млади хора се случват такива неща…