— Че то милицията… за какво ли я бива?
— Дашенка… боже мой, боже мой…
Внезапно един от мъжете се обърна и погледна Сурик и Костиря, после решително отиде при тях.
— Момчета, за погребението ли сте? От къде сте? Сигурно от университета? — Въпросът прозвуча настоятелно.
— Абе не — измънка Сурик, широко отворил невинните си очи и с крайно изненадана физиономия, — просто минавахме. Спряхме се да запалим по цигара. Извинявайте. Кой е починал?
— Едно младо момиче. Но чуждата смърт не е повод за любопитство. Тръгвайте си. Сега ще излязат родителите, а вие тука пушите, зяпате. Не е хубаво — ядосано каза мъжът.
— Разбира се, разбира се — бързо избъбри Виктор, направи крачка встрани и повлече Сурик. — Извинете.
Те бързо тръгнаха обратно към колата. Докато отваряха припряно вратите и се качваха, не обърнаха внимание на човека, който седеше на една пейка близо до колата. В ръцете му имаше разкопчана каишка, а наблизо се мотаеше весело пуделче джобен размер. Когато колата тръгна, стопанинът на пудела извади миниатюрен телефон и каза:
— Тръгнаха. Контролно време — петнайсет минути.
След петнайсет минути групата хора в черно се качи в автобуса.
— Не тръгваме ли много рано? — неспокойно попита Настя, като погледна часовника си. — Ами ако решат да се върнат и да проверят?
— Нормално е — успокои я Бокър. — Мина напълно достатъчно време родителите да излязат и всички да тръгнем уж за моргата. Да се надяваме, че няма да хукнат да обикалят всички московски гробища, за да се убедят, че наистина погребваме момичето.
— Да се надяваме — съгласи се Настя.
3.
Виктор Алексеевич Гордеев внимателно слушаше Настя. След прекараната на крак болест той не изглеждаше много добре, под очите му имаше торбички, лъскавото му плешиво теме току плувваше в пот, често се задъхваше. Ала по навик не обръщаше внимание на разклатеното си здраве и беше все същата подскачаща Житена питка, енергична и взискателна.
Настя беше прекарала в кабинета му вече почти час, докладваше му за хода на работата по четирите най-сложни засега случая. Тя не вземаше непосредствено участие във воденето на нито един от тях, но именно на нея бе възложено да комплектува информацията по случаите, да я анализира, да предлага версии, да измисля начини за тяхната най-бърза и ефективна проверка, внимателно да оценява постъпващите сведения и да отхвърля версиите, които не се потвърждаваха. Този стил на работа беше измислен навремето от самата Житена питка и именно за тази функция той бе взел на работа Анастасия Каменская, тогава съвсем младичка, току-що започнала кариерата си в милицията в един от районните участъци. Тогава го изненада неуморимата способност на това девойче да върши пипкавата аналитична работа, както и неприсъщата на повечето хора широта на мисленето, която позволяваше на Настя да предлага най-неправдоподобни версии и да намира за тях най-невероятни обяснения. Колегите й открито се присмиваха на безумните й хипотези, а Гордеев от любопитство провери една от тях, доволно изхъмка и веднага поиска личното й досие…
— Виктор Алексеевич, струва ми се, че мога да се сдобия с информация за убийството на милиционера при станция „Таганская“ на метрото — предпазливо подзе тя, когато приключиха с официалната част на разговора.
Гордеев свали очилата си и пъхна рамката в устата си, което означаваше висша степен на внимание и готовност да продължи работа.
— Има ли връзка с хората, които ти даде твоят любезен приятел Денисов? — недоволно попита той.
— И да, и не. С тяхна помощ открих човек, който може да е видял и да знае нещо важно. Но този човек няма никакво отношение към тях, той е нещо отделно. С две думи ситуацията изглежда така: ако той нищо не знае, уви — не можем да продължим, а ако знае, по никой начин няма да ни каже, защото самият той се кани да убие оногова, който е застрелял Костя Малушкин. В първия случай нищо не можем да направим, във втория — най-вероятно, също. Но трябва да опитаме. Днес бях в 37-и участък, разговарях с хората, които се занимават с убийството на Малушкин. При тях резултатите са пълна нула, нищичко, за което да се хванат, нито една следа. Но те, честно да си призная, не ми харесаха много. Ако им дадем човека, който може би знае нещо, всичко ще развалят и няма да имаме никаква полза. Те няма да се справят с него.
— Хм, а ти значи ще се справиш?
— Страхувам се, че и аз няма да се справя. Само ако вие ми помогнете.