Два етажа по-нагоре, в една точно такава стая, американецът цербер докладва на съотечественика си за изискването на научния ръководител на проекта.
— Хрумна ми една забавна идея — неочаквано прихна да се смее Карл, като разкърши раменете си на атлет, сладко протягайки се след няколкото часа работа на стола. — Идете при него и му предложете да задели допълнителни пари за снабдяването със суровина от собствения си хонорар. Сигурен съм, че ще се съгласи, прекалено много иска да остане жив и вече е стигнал до простата мисъл, че животът все пак е по-ценен от парите. На Акира-сан никак не му се иска да плаща допълнителни суми за стимулиране на нашия руски доставчик, още повече че обеща да увеличи хонорара ни, ако успеем да избегнем допълнителните разходи. А май по никакъв начин не можем да ги избегнем. Тези азиатци не са в състояние да изобретят каквото и да било сами, целият им технически прогрес е стъпил върху крадени схеми и идеи. Купуват и използват мозъците на европейци и американци, за решаване на организационните въпроси наемат японци, при което обаче си остават чудовищно стиснати. Нека опитаме да накараме един руснак да даде пари на друг руснак, така че в крайна сметка ние да получим известна дотация.
— Добре сте го измислили — усмихна се церберът. — В крайна сметка Щейнберг може сам да финансира целия проект, само и само да оцелее. Защо не? На неговата сметка са се натрупали вече солидни суми, нека ги вложи в нашето общо дело.
И двамата оглушително се разсмяха.
След час в московското посолство на една от страните от ОНД един телефон иззвъня.
— Кажете му, че сме готови да платим тройна цена, ако успее да се срещне с нас до три дена. Ако му е нужна седмица, цената ще бъде само удвоена. След две седмици сме готови да вземем стоката по старата цена. Ако минат и те, отказваме се от услугите му и се обръщаме към други продавачи.
5.
Артьом Резников наля във висока чаша сок от грейпфрут и пусна в него кубче лед. После сложи в устата си хапчето и изпи сока на един дъх. След половин час Ирина щеше да сервира обяда.
Той отиде в кухнята, където край печката шеташе жена му, тежко се отпусна на ъгловото диванче. Обичаше да наблюдава Ирина, харесваше му нейната лека слаба фигурка на младо момиче, младеещото й, добре гледано лице, обрамчено от грижливо сресана бяла коса. Той категорично настояваше тя да не боядисва косата си. И сега, както на младини, го вълнуваше и възбуждаше мисълта, че тя е много по-възрастна от него.
— Какво, миличко, успя ли да се свържеш със Сева? — попита жена му, докато обръщаше в тигана апетитните късове месо.
— В командировка бил, щял да се върне чак в понеделник. Тъй че, изглежда, разминахме се с големите пари като кораби в океана.
— Не се ядосвай — усмихна се Ирина. — Прекалено големите пари винаги са опасни, нали знаеш? Не обичам риска. Двойната цена също е много добра. Сева ще се върне, ще вземеш стоката от него и след седмица всичко ще е наред. Изобщо не е нужно да му казваш за повишаването на цената. Ще му платиш, както обикновено, така че ние с тебе няма да загубим нищо.
— А на момчетата да кажа ли, как мислиш?
— Ха, от къде на къде! На тия малоумници им е много и това, което им плащаш. Уплашили се от някаква женска в червено, представете си! Пробутали са им три мацки близначки, облекли са ги еднакво и са им наредили да говорят едно и също, а те веднага се подрискаха от страх, привиждат им се някакви фантоми. Не им стигна акълът сами да се сетят, веднага дотърчаха при тебе с подвити опашки.
— Добре де, мацко, стига мърмори — гальовно каза Резников. — Е, дотърчали, дотърчали, голяма работа! И нашите конкуренти явно са затънали до гуша в лайна, щом някой пречука тяхната мадама. Поне сега няма да ни закачат, имат си достатъчно собствени неприятности. Така че можем да възобновим деловите игри.
— Ами милиционерът? — попита жена му, изключи газта под тигана и започна да приготвя салатата. — Ние така и не изяснихме дали милицията не ни търси. Защо онази мадама му даде бележка с твоите отличителни белези?
— Мацко, нямаме отговор на всички въпроси, а работата не помръдва. Ако нашите конкуренти бяха свързани истински с милицията, още от самото начало щеше да им е ясно кой е убил този сержант от метрото и Игорьок отдавна щеше да е на топло върху наровете. Това е като две и две четири. Тъй че с милиционера нещо сме сгафили. Докато наблюдавахме мадамата, нищо не се изясни, макар да е съвършено очевидно, че тя е свързана с някого. Но тъй като ние веднага се умълчахме и не правехме излишни движения, те загубиха всякакъв интерес към нас. Разбрали са, че сме ги засекли и няма да предприемем нищо, докато не ни оставят на мира, затова е безсмислено да се въртят около нас: вързаха ни ръцете, но и за себе си не извлякоха никаква полза. А те си имат и други някакви работи, май доста сериозни, щом застреляха мадамата им. Нима си мислиш, че в тази ситуация ще си губят времето за нас? И те не са вчерашни, ей.