Изскърцалият в бравата ключ го накара да стане. Никога не си позволяваше да лежи в присъствието на жена си и дъщеря си.
Прибра се Елена.
— Ти вкъщи ли си? — страшно се изненада тя, сякаш единственото предназначение на мъжа й сега беше да се лута из улиците в опити да убие последния от четворицата. — Случило ли се е нещо?
— Нищо не се е случило. Отбих се да се преоблека. Сега излизам — както обикновено, кратко и сухо отвърна генералът.
Съблече анцуга, обу си дънките, облече бархетна риза и леко кожено яке, пъхна в джоба цигарите и портфейла си, взе ключовете от колата и без да продума повече, излезе от къщи. Елена не го попита къде отива и кога ще се върне, това не й беше интересно, тъй че той отдавна беше престанал да й го съобщава.
Вакар излезе на улицата и бавно тръгна към „Сушчевски вал“. Нямаше никаква цел, просто не искаше да стои вкъщи, затова си набеляза маршрут: по „Сушчевски“ да стигне до Рижката гара, оттам по проспект „Мир“ до Сухаревка, а оттам можеше да се прибере с метрото. По груби сметки трябваше да си е вкъщи към полунощ, Елена и Лиза ще са си легнали и никой няма да го тормози с приказки и упреци.
Стигна до Рижката гара и тъкмо беше спрял на кръстовището в очакване да светне зелено, когато изведнъж някой го докосна по рамото и един тих глас над ухото му произнесе:
— Владимир Сергеевич.
Той рязко се извърна като по команда „кръгом“ и видя някаква жена. В тъмното не видя веднага лицето й, само забеляза, че е висока, слаба и млада.
— На мен ли говорите? — недоумяващо попита той.
— Ако се казвате Владимир Сергеевич, значи на вас.
— Познаваме ли се?
— Не — отговори жената. — Но ми се иска да се запознаем. Хайде да отидем при фенера, тук пречим на минувачите.
Той покорно направи няколко крачки след нея и спря на добре осветеното място.
— Ето документите ми.
С тези думи тя му подаде червеното си служебно удостоверение. От снимката го гледаше същата онази кротка грозновата женица, която бе видял веднъж на улицата и вътрешно й се бе присмял с мисълта, че тя чака вечно закъсняващия си приятел. Майорът от милицията Анастасия Павловна Каменская.
Нито един мускул не трепна по лицето му. Генерал Вакар наистина беше в прекрасна форма.
Единадесета глава
1.
Настя Каменская и Владимир Вакар седяха на една скамейка в тихо московско дворче. Беше съвсем тъмно, само мъждиви отблясъци от прозорците осветяваха дворчето. Ръмеше ситен, неприятен дъждец, Настя си беше сложила качулката, а Вакар седеше с непокрита глава.
— Да познавате човек на име Игор Ерохин? — попита тя.
Вакар помисли малко, преди да отговори.
— Преди девет години едно момче на име Игор Ерохин уби сина ми. Ако говорите за него, да, познавам го.
— Именно за него говоря. Кога го видяхте за последен път?
— Преди два-три дена. Явно беше дошъл да види майка си, която живее близо до дома ми.
— Кажете, Владимир Сергеевич, случвало ли ви се е да срещнете Ерохин в района на станцията на метрото „Таганская“?
И отново мълчание. Най-сетне той попита:
— Мога ли да знам каква е целта на въпросите ви?
— Разбира се. Преди един месец на територията на строежа край станция „Таганская“ е бил убит служителят на милицията Константин Малушкин. Имам основание да подозирам, че го е убил Ерохин. Затова просто търся доказателства, това е всичко. Е, какво ще кажете, Владимир Сергеевич, виждали ли сте го там?
— И какво ще се промени от факта, че съм го виждал?
— Не отговаряте на въпросите ми, другарю генерал.
— И няма да отговарям, докато не разбера смисъла им.
— Добре, ще се постарая да ви обясня. Малушкин е намерен на строежа застрелян около час и половина след смъртта му. Преди това е дежурел в метрото, до изхода от ескалаторите. Никой — нито служителите на метрото, нито милиционерите от съответния участък — не знае защо е напуснал поста си и защо е отишъл на строежа. Той е нарушил съществуващите правила и е тръгнал, без да съобщи на никого. Но е бил много млад и неопитен, работел е само от два месеца. В желанието си да разкрият това убийство служителите на милицията са се изтрепали да търсят свидетел, който може да е видял с кого е излязъл от метрото Малушкин, но така и не са намерили никого. Моят разговор с вас представлява още един опит да намерим такъв свидетел.