— Извинете ме, Анастасия Павловна, но намирам в думите ви нещо нелогично — забеляза Вакар. — Току-що ми казахте, че по ваши сведения Игор Ерохин е убил милиционера. Значи знаете с кого Малушкин е излязъл от метрото. За какво са ви свидетели тогава?
„Трудно се разговаря с тебе, генерале — помисли си Настя. — Не искаш да ме лъжеш, явно си имаш принципи по този въпрос. Но същевременно не искаш да кажеш истината. И въпреки това се изтърва. Споменавала ли съм, че човекът, с когото Костя е излязъл от метрото, и човекът, който го е убил, е един и същ? Не, генерале, не съм споменавала такова нещо. Каза го ти, защото си видял всичко.“
— Разбирате ли, Владимир Сергеевич, между това, което знам, и това, което може да се превърне в основа за обвинително заключение, има голяма разлика. На свобода се разхождат хиляди и хиляди престъпници, чиято вина е била абсолютно очевидна за следователите, но срещу които не е имало нито едно доказателство, предвидено от правовите норми. „Аз знам“ и „Аз доказах“ са съвсем различни неща. Аз имам срещу Ерохин само косвени улики, а те могат да бъдат цял вагон, но не са потрябвали на никого, ако нямам налице поне едно пряко доказателство. Показанията на един свидетел, който е видял как Малушкин е влязъл на територията на строежа заедно с Ерохин, а после Ерохин е излязъл оттам сам, могат да представляват такова доказателство и тогава към него, като към локомотив, можем да прикачим вагона с уликите. Сега разбирате ли смисъла на въпросите ми?
— Да. И не искам да отговарям.
— Защо?
— Не искам — с премерен тон отвърна генералът.
— Ясно — спокойно каза Настя.
Нищо друго не бе очаквала. Те мълчаливо пушеха, дълго не размениха нито една дума. Вакар не се опита да си тръгне и Настя оцени това по достойнство.
— Владимир Сергеевич, а вие познахте ли ме? — внезапно попита тя.
— Да, познах ви.
— Мога ли да ви попитам какво правехте тогава на „Тверская“?
— Обикалях магазините.
— Знаехте ли, че на две крачки от мястото, където се видяхме, стои Ерохин?
— Да, видях го.
„Дявол да те вземе, генерале, защо не лъжеш? Ако се беше опитал да ме излъжеш, веднага щях да те пипна и да се вкопча в гърлото ти с мъртва хватка. Но ти успяваш да казваш истината така, че да нямам за какво да се заловя.“
— А на пазара в Конково ходили ли сте някога?
— Да.
— Виждали ли сте там Ерохин?
— Виждал съм го. Струва ми се, че Конково е доста далеч от „Таганка“, не е ли така, Анастасия Павловна? Пак изтървах смисъла на вашите въпроси.
Отново се възцари тягостно мълчание. Настя имаше чувството, че също като конче от детска въртележка се върти в един и същи кръг и не може, и не може да се измъкне от него.
— Владимир Сергеевич, аз знам малко повече, отколкото си мислите. Но преди да заговоря с вас открито, искам още веднъж да ви напомня: между това, което знам, и съдебната присъда зее пропаст, която далеч не всеки е способен да преодолее. Сега тук, ето на тази скамейка, аз не съм процесуално лице, нямам бланка за протокол от разпит, нищо не си записвам и всичко, което си кажем, няма да има никаква юридическа сила, ако вие после не потвърдите думите си в официална обстановка. Каквото и да ми кажете сега, нищо не ви заплашва. Разбирате ли ме?
— Да — отново кратко отвърна Вакар.
— Вие следите Ерохин, за да го убиете, нали?
И отново мълчание, този път не тягостно, а сякаш наситено с електричество. Настя имаше чувството, че ако сега Вакар не заговори, тя просто ще падне в несвяст от напрежение.
— Няма да отговарям на въпросите ви — каза той най-сетне.
— През 1992-а година вие сте убили Юрий Орешкин, през 1993-а — Закушняк и Габдрахманов. Разберете, Владимир Сергеевич, не мога да разкрия убийството на Малушкин без вашите показания, а вие отказвате да ги дадете, защото не искате да издадете интереса си към Ерохин. Но нали, ако все пак го убиете, аз ще знам със сигурност, че сте го направили вие? И тогава ще трябва да отговаряте за всичките четири трупа. Докато Ерохин е жив, аз не мога да докажа, че вие сте убили онези трима души, нека това си остане на вашата съвест, и без това нямам доказателства, освен ако вие не си признаете. Но след убийството на Ерохин чудо ще направя, но ще ви пипна за смъртта на всичките четирима. Откажете се от намерението си. Дайте ми Ерохин. Моля ви — тихо добави тя.