— Марка „Чубб“, — обади се Моли с приглушен от рамото на Мелкум глас, — и ние имаме шибания ключ, спокойно.
— Бачка ли още чипът ти? — запита Кейс.
— Осем и двайсет и пет, шибано Гринуичко време.
— Имаме пет минути — каза Кейс, и вратата с щракване се отвори зад гърба на Джейн Трета. Тя се преметна назад в бавно салто, и гънките на джелабата се развяха около бедрата й.
Бяха в оста, в сърцето на вила „Блуждаещ лъч“.
23
Моли издърпа ключа по найлоновата корда.
— Знаеш ли, — обади се Джейн Трета и се наведе от любопитство, — мислех си, че не съществува дубликат. Пратих Хидео да претърси нещата на баща ми, след като ти го уби. Той не можа да намери оригинала.
— Ледомлък успял да го прикара в някакво чекмедже — каза Моли, пъхвайки внимателно цилиндричната дръжка на ключа в прорязания в гладката, правоъгълна врата отвор. — Убил детето, което го оставило там. — Ключът се превъртя безпроблемно.
— Главата — каза Кейс. — На гърба на главата има капаче с циркони на него. Махнете го. Трябва да се включа там.
И след това влязоха.
— Исусе на трегера, — проточи Платото, — ти май вярваш, че някой ще падне от тавана да бачка вместо теб, а?
— Готов ли е Куанг?
— Пари като кифрличка.
— Окей. — Той превключи.
И откри, че гледа през здравото око на Моли към сгърчена фигура с побеляло лице, увиснала във въздуха, свита във фетална поза, киберпространствен дек между бедрата й, лента сребристи троди над затворените, хлътнали очи. Хлътналите бузи на човека бяха покрити с еднодневна тъмна брада и лицето му лъщеше от пот.
Гледаше към себе си.
Моли държеше флетчер в ръка. Кракът й пулсираше с всеки удар на сърцето, но тя все още можеше да се придвижва при нула-г. Мелкум плуваше наблизо, стиснал тъничката ръка на Джейн Трета в голямата си кафява длан.
Парче фиброоптично влакно се извиваше грациозно от Оно-Сендая към квадратен отвор на гърба на инкрустирания с перли терминал.
Той щракна пак превключвателя.
— Куанг Степен Марк Единадесет ритва по задника след девет секунди, отброявам, седем, шест, пет…
Платото ги придвижи нагоре в плавно издигане. Коремната повърхност на акулата от черен хром хвърли микросекундна искра от мрак.
— Четири, три…
Кейс имаше странното усещане, че седи в пилотската седалка в малък аероплан. На плоската тъмна повърхност пред него внезапно проблясна точно изображение на клавиатурата на дека му.
— Две, едно, и шут!…
Бясно движение между стени от изумрудено зелено, млечен нефрит, усещане за скорост, неизпитвана никога от него преди в киберпространството… Ледът на Тесие-Ашпул се пръсна, разтрошавайки се от удара на китайската програма, създавайки впечатление за плътна течливост, сякаш парчетата на счупено огледало се огъват и проточват, докато падат…
— Исусе — каза възхитеният Кейс, когато Куанг изви и се спусна над безграничното поле на модулите на Тесие-Ашпул, безкраен неонов урбанистичен пейзаж, сложност, от която заболяваха очите, ярък като брилянт, остър като бръсначи.
— Ха, по дяволите, — каза конструктът, — това там е RCA Билдинг. Знаеш ли старата сграда на RCA? — Куанг се гмурна зад блестящите пики на дузина еднакви кули от данни, всяка една от тях точно синьо неоново изображение на манхатънския небостъргач.
— Да си виждал някога толкова висока разделителна способност? — запита Кейс.
— Не, но и никога не съм пробивал ИИ.
— Знае ли това нещо къде отиваме?
— По-добре от който и да било.
Те се спускаха, губейки височина, в каньон от дъгоцветен неон.
— Дикс…
От блестящия пейзаж отдолу се надигаше струя мрак, гъмжаща маса от сенки, неопределена, безформена…
— Компания — каза Платото, докато Кейс тракна по изображението на дека му и пръстите полетяха автоматично по клавиатурата. Куанг зави болезнено, след това се обърна, усуквайки се като бич и унищожавайки представата за физическо превозно средство.
Сянката растеше, разширяваше се, закривайки града от данни. Кейс ги издигна нагоре, през неопределимото разстояние към купола от нефритовозелен лед.
Градът на модулите беше изчезнал изцяло, прикрит от сянката под тях.
— Какво е това?
— Защитна система на ИИ, или част от нея — каза конструктът. — Ако това е твоят приятел Ледомлък, не изглежда много приятелски настроен.