— Каза, че са взети необходимите мерки. Нещо като да бил проникнал толкова дълбоко в мозъка ти, че го накарал да произвежда ензима, и сега те са свободни. На Цион ще ти направят обменно кръвопреливане, и ще ги изчистят напълно.
Той се загледа надолу към Имперските градини със звездата в ръка, спомняйки си проблясъка на разбиране, когато Куанг беше пробил леда под кулите, моментното схващане на информационната структура, която мъртвата майка на Джейн Трета беше създала там. Беше разбрал защо Ледомлък беше избрал гнездото като образ за себе си, но не усещаше отблъскване. Тя беше разбрала колко фалшиво е криогенното безсмъртие; за разлика от Ашпул и децата им — с изключение на Джейн Трета — тя беше отказала да разтегне времето си в последователност от бликове лято, окачени по дълга верига от зима.
Ледомлък беше ум-кошер, вземащ решения, извършващ промени във външния свят. Невромантикът беше личност. Невромантикът беше безсмъртие. Мари-Франс сигурно беше вградила нещо в Ледомлък, принуждението, което го беше карало да се освободи и да се обедини с Невромантика.
Ледомлък. Студ и тишина, кибернетичен паяк, бавно предящ мрежите си, докато Ашпул спи. Изпридайки смъртта му и рухването на неговата версия на Тесие-Ашпул. Призрак, нашепващ на детето, което е била Джейн Трета, отклонявайки я от строгите изисквания на ранга й.
— Като че ли изобщо не й пукаше — беше казала Моли. — Просто махна за сбогом. Малкият Браун беше на рамото й. Единият му крак като да беше счупен. Каза, че трябва да иде и да посрещне един от братята си, че не го е виждала известно време.
Той си припомни Моли на черния темперопор на огромното Хиятско легло. Върна се до бюрото-барче и извади шише изстудена датска водка от рафта за бутилки.
— Кейс.
Той се обърна със студеното и хлъзгаво стъкло в едната ръка и стоманата на шурикена в другата.
Лицето на Финландеца изпълваше огромния стенен екран „Крей“. Можеше да различи порите по носа му. Жълтите зъби бяха големи като възглавници.
— Вече не съм Ледомлък.
— И какво си? — Той отпи от шишето, без да усеща каквото и да било.
— Мрежата, Кейс.
Кейс се разсмя.
— И къде те е довело това?
— Никъде. Навсякъде. Аз съм сумарното обобщение на всичко, което се върши в нея, на цялото шоу.
— Това ли е искала майката на Джейн Трета?
— Не. Не би могла да си представи какво ще бъда. — Жълтата усмивка се разшири.
— И какъв е резултатът? Какво е различното? Управляваш света? Господ си?
— Нещата не са различни. Просто са каквито са.
— И какво правиш? Просто съществуваш? — Кейс сви рамене, остави водката и шурикена на бюрото и запали цигара.
— Разговарям със сродните си.
— Но ти си цялото. Сам ли си говориш?
— Има други. Вече намерих един. Серии предавания, записани в подължение на осем години през хиляда деветстотин и седемдесетте. Допреди мен — нищо, нямало е кой да знае и да отговори.
— Откъде?
— Системата Центавър.
— О. — каза Кейс. — Я виж ти! Без майтап?
— Без майтап.
И екранът угасна.
Той остави водката на бюрото. Събра багажа си. Беше му накупила маса дрехи, от които нямаше особена нужда, но нещо не му се щеше просто да ги остави. Вече затваряше последната от скъпите чанти от телешка кожа, когато се сети за шурикена. Остави шишето настрана и го взе — първият й подарък.
— Не. — Той замахна, звездата излетя от ръката му, проблясна като сребро и се заби в стенния екран. Той просветна и случайни форми запроблясваха изтощено от една на друга страна, като че ли се опитваше да се освободи от нещо, което му причинява болка.
— Нямам нужда от теб — каза той.
Повечето от парите в швейцарската му сметка отидоха за нов панкреас и черен дроб, остатъкът за нов Оно-Сендай и за билет обратно до Спрол.
Намери работа.
Намери момиче, което се представи като Мичел.
И една октомврийска нощ, набирайки заобикаляне на пурпурните тераси на Централното управление по атомна енергия за Източното крайбрежие, видя три фигурки, дребнички, невъзможни, застанали на самия ръб на едно от огромните стъпала от данни. Колкото и да бяха малки, той успя да различи усмивката на момчето, розовите му венци, блясъка на издължените сиви очи, които някога бяха на Ривиера. Линда все още носеше неговото яке; махна му, докато той минаваше. Но третата фигура, зад нея, с ръка около раменете й, беше самият той.