— Уплашен си Кейс. Наистина си уплашен.
Беше неделя следобед и двамата с Моли стояха насред някакво вътрешно дворче. Бели камъни, разсад от зелен бамбук, черен чакъл, подравнен с гребло. Нещо подобно на огромен метален рак — градинарят, се занимаваше с бамбука.
— Ще стане, Кейс. Нямаш представа с какви неща разполага Армитаж. Май ще плати на тия момчета по нервите за ремонта ти с програмата, която им е дал, за да те оправят. Ще ги издърпа три години пред конкуренцията. Имаш ли представа колко струва това?
Тя затъкна палци в гайките на кожените си дънки и се олюля назад върху лакираните токове на каубойските си ботуши с цвят на зряла череша.
— Ти си уличен самурай — рече Кейс. — Откога работиш за него?
— Два месеца.
— Ами преди това?
— За един друг. Работещо момиче, нали знаеш.
Той кимна.
— Идиотско е, Кейс.
— Какво толкова идиотско има?
— Все едно, че те познавам. Оная справка, дето я имат. Знам как са ти вързани жиците.
— Изобщо не ме познаваш, сестро.
— Всичко е наред, Кейс. Просто те е докопал лошия късмет.
— Ами той? Наред ли е, Моли?
Роботът-рак се придвижи към тях, като заобикаляше ситните вълнички чакъл. Бронзовата му броня изглеждаше като да е на хиляда години. Когато стигна на около метър от нейните ботуши, изстреля кратък светлинен поток и за миг замръзна за момент, обработвайки получените данни.
— Преди всичко, Кейс, мисля за моя собствен сладък задник.
Ракът промени посоката си, за да я заобиколи, но въпреки това тя го изрита с похвална точност на удара. Сребристата пластинка на върха на ботуша издрънча при удара в бронята. Машината се прекатури по гръб, ала скоро бронзовите й крайници я върнаха в изправено положение.
Кейс приседна върху един камък и заразбива симетрията на чакълените вълнички с върха на обувката. Зашари из джобовете за цигари.
— В ризата ти — каза Моли.
— Ще ми отговориш ли на въпроса?
Кейс измъкна една сгърчена цигара от пакета Йехеюан и Моли му я запали с тънка плочка немска стомана, което приличаше повече на част от хирургически инструментариум.
— Ами, какво да ти кажа, човекът определено гони нещо. Сега е въшлив с пари, а по-рано изобщо не е било така, пък и непрекъснато получава още и още — Кейс долови някакво нервно стягане около устните й. — Или може би… може би нещо го гони него… — Моли сви рамене.
— Какво значи това?
— Не зная точно. Знам, че не знам за кого или за какво всъщност работим.
Кейс се загледа в близначната двойка огледала. След като в събота сутринта излезе от Хилтън, той се бе върнал в Евтиния хотел и спа десет часа. После се мота дълго и безцелно из охраняваната зона на пристанището, зяпайки чайките, които се рееха в кръг отвъд верижния парапет. Ако тя го беше проследила, добра работа беше свършила. Кейс всячески беше отбягвал Нощния град. После дълго чака в ковчега обаждането на Армитаж. И ето го сега в този тих заден двор, неделя следобед, до него момичето с тяло на гимнастичка и ръце на фокусник.
— Ако може да дойдете, сър, анестезиологът ви чака — санитарят се поклони, обърна се и се прибра в клиниката, без да дочака, дали Кейс ще го последва.
Мирис на студена стомана. Лед, който гальовно докосва гръбнака му.
Изгубен, толкова нищожно малък сред онази тъмнина; ръце, които се вледеняват; образ на тяло, който избледнява по коридорите на небето с цвят на телевизионен екран.
Гласове.
После черен огън, който достига разклоняващите се краища на нервите; болка, по-голяма от всичко, на което е дадено името болка…
Задръж. Не мърдай.
И Рац беше там, и Линда Лий, Уейдж и Лони Зоун, десетки лица от неоновата гора, моряци и крадци, и курви — там, където небето е отровно сребристо, отвъд верижния парапет и затвора на черепа.
По дяволите, не мърдай!
Където небето постепенно губеше съскащия статичен заряд и преминаваше в безцветността на мрежата, и той съзря шурикен, неговите звезди.
— Стига, Кейс, трябва да намеря вената ти!
Тя мачкаше гърдите му със синя пластмасова спринцовка в едната си ръка.
— Ако не лежиш мирно, ще ти прережа шибаното гърло! Още си фрашкан с инхибитори на ендорфина.
Кейс се събуди и откри, че тя се е изпънала до него в тъмното.
Вратът му беше чуплив, направен от съчици. От средата на гръбнака му неспирно излизаха болезнени пулсации. Появяваха се образи и плавно преминаваха един в друг — трептяща комбинация от кулите в Спрол и грубо отсечените куполи на Фулър; неясни фигури, които го дебнеха в сянката под някакъв мост или надлез…