— Кейс? Сряда сме, Кейс.
Тя се завъртя и се пресегна през него. Едната й гърда обърса ръката му над лакътя. Чу я да разкъсва станиола върху капачката на шише с вода и да пие.
— Ето, вземи — пъхна тя бутилката в ръката му. — Виждам в тъмното, Кейс. Микроканални видеоусилватели в очилата ми.
— Боли ме гърбът.
— Там ти смениха гръбначномозъчната течност. Смениха също и кръвта ти. Кръвта, защото имаш и нова задстомашна жлеза, освен другото. И малко нова тъкан, присадена към черния дроб. Оная работа с нервите, не знам точно какво правиха. Много те боцкаха. Ама не стана нужда да те човъркат навсякъде, де — тя се разположи отново до него. — 2:43:12 сутринта е, Кейс. Имам цифров дисплей на чип в оптичния си нерв.
Кейс се привдигна и се опита да отпие от бутилката. Задави се и се закашля, блудкаво-топла вода оплиска гърдите и бедрата му.
— Трябва да потракам на кибердек — чу да казва собственият му глас. Ръката му търсеше в тъмното дрехите. — Трябва да разбера…
Тя се изсмя. Сграбчи го над лактите с малките си, силни ръце.
— По-полека, новак такъв. Имаш да чакаш осем дена. Нервната ти система ще се изсипе на пода, ако се опиташ да се включиш сега. Докторите забраниха. Между другото, мислят, че са те оправили. След някой и друг ден ще те прегледат.
Кейс полегна отново.
— Къде сме?
— В къщи. Евтиния хотел.
— Къде е Армитаж?
— В Хилтън, продава мъниста на туземците или нещо такова. Скоро ще се измъкнем оттука, човече. Амстердам, Париж, после пак в Спрол — тя го побутна леко по рамото. — Обърни се, бива ме по масажирането.
Кейс се изтегна по корем с протегнати напред ръце. Пръстите му докосваха стената на ковчега. Тя се намести върху кръста му и подпря колене в темперопора. Кейс усещаше хладния допир на кожените й джинси върху кожата си. Пръстите й пробягаха по врата му.
— Как така не си в Хилтън?
Вместо отговор тя протегна ръце назад между бедрата му и нежно обхвана скротума с палец и показалец. Цяла минута се полюшваше там, в тъмното, изправена над него, обхванала с другата си ръка врата му. Кожата на дънките й поскръцваше леко в синхрон с плавните й движения. Пластопяната сякаш избута нагоре стегнатото тяло на Кейс.
Главата му щеше да се пръсне от пулсиращата болка, но поне усещането, че вратът му всеки момент ще се скърши, беше изчезнало. Кейс се привдигна на един лакът, преобърна се и се отпусна пак в темперопора, като придърпа Моли към себе, ближейки гърдите й, чиито малки твърди зърна се хлъзгаха по бузите му и оставяха мокри следи. Напипа ципа на джинсите й и го разкопча.
— Не бери грижа — рече тя. — Виждам в тъмното.
Джинсите шумно се смъкнаха и Моли зарита до него с крака, докато се освободи от тях. Преметна крак през тялото му и се изправи на колене над него. Кейс протегна ръце към лицето й, но се сепна, когато усети твърдата повърхност на имплантираните лещи.
— Недей — каза Моли, — мажеш отпечатъци.
Тя седна пак върху него и придърпа ръката му към себе си, обърна дланта му с палеца върху цепката на дупето си и разпери пръстите му върху срамните си устни. Когато започна да се отпуска върху него, образите го връхлетяха отново, трептящи, идващи и отиващи си — лицата, отделни части от неонови надписи… Моли се завъртя върху корема му с гръб към него и Кейс конвулсивно потръпна. Тя си го вкара и се чукаха в тази поза, Моли се плъзгаше надолу отново и отново, докато и двамата не свършиха. Неговият оргазъм се взриви като яркосиньо петно в пространство без временно измерение, безбрежно както матрицата, където лицата се разпадаха и се засмукваха от нищото, и Кейс усети как нейните стегнати и влажни слабини се отпускат върху бедрата му.
В Нинсей нещата следваха своя обичаен ход, само че в изпълнение на един по-рехав, делничен вариант на тълпата. Откъм салоните за компютърни игри и залите за пачинко глъчката прииждаше на вълни. Кейс надникна в Чат и видя Зони, който наглеждаше своите момичета в топлия, вмирисан на бира здрач. На бара стоеше Рац.
— Да си виждал Уейдж, Рац?
— Не и снощи — Рац въпросително повдигна вежда по посока на Моли.
— Като го видиш, кажи му, че парите са в мен.
— Късметът се е обърнал ли, артисте?
— Рано е да се каже.
— Добре де, трябва дя се видя с тоя тип — Кейс гледаше своето отражение в очилата й. — Трябва да приключа една работа.
— На Армитаж няма да му хареса, дето те изпускам из очи — тя стоше под топящия се часовник на Дийн с ръце на хълбоците.