Кейс затвори очи, масажирайки ги с вдървени пръсти, подпрян на ронещата се тухлена стена.
Нинсей беше доста по-прост.
5
Лекарският екип, който се грижеше за Моли, се помещаваше на два етажа от безлична кооперация-скеле близо до стария бизнесцентър на Балтимор. Сградата беше модулна, като някаква гигантска версия на Евтиния хотел, всеки от ковчезите по четиридесет метра дълъг. Кейс забеляза Моли, докато тя се измъкваше от един, носещ старателно изработената табела на някой си ДЖЕРАЛД ЧИН, ЗЪБОЛЕКАР. Тя куцаше.
— Докторът казва, че ако ритна нещо, ще се откачи.
— Насадих се на един от твоите приятелчета — каза той. — Един Модерен.
— Охо! На кого?
— Лупус Отвъдния. Предаде ми съобщение. — Той й предаде хартиена салфетка, на която с червен фулмастер с гладкия му, изкусен почерк беше написано с главни букви ЛЕДОМЛЪК. — Той каза…
Ръката й го прекъсна със знака за мълчание.
— Айде да хапнем по краб — каза тя.
След обяда в Балтимор, на който Моли разчлени краба си със стряскаща лекота, те пропътуваха с тръбния влак до Ню Йорк. Кейс свикна да не задава въпроси; единственият отговор беше знакът за мълчание. Кракът й изглежда я тормозеше, и тя говореше рядко.
Слабичко черно момиченце с коси, пълни с дървени мъниста и антични резистори, отвори вратата на Финландеца и ги поведе по тунела на отпадъците. Кейс имаше чувството, че те са се увеличили от последното му посещение насам. Или може би тайничко се променяха, ферментирайки и сплесквайки се под натиска на времето, и тихи, невидими парцалчета се утаяваха и образуваха нещо като желе, някакъв кристализат на остарелите технологии, цъфтящ тайничко в бунищата на Спрол.
Оттатък армейското одеало, седнал до бялата маса, ги чакаше Финландеца.
Моли започна да жестикулира бързо, измъкна отнякъде парче хартия, написа нещо на него и го подаде на Финландеца. Той го хвана с два пръста, държейки го по-далече от себе си, като че ли то можеше да експлодира. Направи знак, който Кейс не знаеше; нещо, което комбинираше нетърпение с мрачно отстъпление. След това се изправи, отърсвайки трохите от предницата на износеното си туидово яке. Стъклена кана мариновани херинги стоеше на масата до разпечатан пластмасов пакет сухари и ламаринен пепелник, пълен с угарки от Партагас.
— Чакайте — каза Финландеца и излезе от стаята.
Моли зае мястото му, извади острието от показалеца си и набучи сивкаво парче херинга. Кейс се разхождаше безцелно из стаята, опипвайки сканиращото оборудване по колоните, докато минаваше покрай него.
След десет минути Финландеца се върна забързано, оголвайки зъби в широка жълта усмивка. Кимна, вдигна палец към Моли и повика с жест Кейс да му помогне да поставят панела на вратата. Докато Кейс приглаждаше ивицата велкро на мястото й, Финландеца измъкна плоска малка клавиатура от джоба си и набра сложна комбинация.
— Сладурче, — каза той на Моли, пъхвайки клавиатурата обратно, — право в целта си. Не е партенка, надушвам го. Ще ми кажеш ли как го докопа?
— Отвъдния — рече Моли и бутна херингата и сухарите настрани. — Завъртях една странична сделка с Лари.
— Хитро — каза Финландеца. — Това е ИИ.
— Намали малко оборотите — намеси се Кейс.
— Берн — продължи Финландеца, игнорирайки го. — Берн. Получил е ограничено швейцарско гражданство в съответствие с техния еквивалент на Акта от ’53. Построен за Тесие-Ашпул S. A. Те притежават машината и оригиналния софтуер.
— И какво е това в Берн? — Кейс застана нарочно между тях.
— Ледомлък е разпознавателен код за един ИИ. Имам номерата от Туринговия регистър. Изкуствен интелект.
— Дотук всичко точно — каза Моли. — Но какво се получава?
— Ако Отвъдния е прав, — отвърна Финландеца, — Армитаж работи за този ИИ.
— Платих на Лари да накара Модерните да поразчовъркат около Армитаж — обясни Моли на Кейс. — Те имат някои много особени канали за информация. Сделката беше: парите срещу отговора на един въпрос — кой стои зад Армитаж.
— И мислиш, че е този ИИ? Тези неща нямат никаква автономия. Трябва да е корпорацията му, тия Тесние…
— Тесие-Ашпул S. A. — каза Финландеца. — Имам за вас и една история за тях. Вълнува ли ви? — Той седна и се наклони напред.