— Финландска му работа — каза Моли. — Той обича историите.
— Още не съм разказвал тази на никого — започна Финландеца.
Финландецът беше прекупвач на крадени стоки, предимно на софтуер. Вършейки тази работа, той понякога влизаше в контакт с други прекупвачи, някои от които работеха с по-традиционни стоки. Благородни метали, марки, редки монети, скъпоценни камъни, бижутерия, кожи и рисунки и други произведения на изкуството. Историята, която той разказа на Кейс и Моли, започваше с историята на друг човек, който той нарече Смит.
Смит също бил пласьор на крадено, но в благоприятни сезони се легализирал като търговец-галерист. Бил първият от познатите на Финландеца, който „лапнал чипа“ (фразата звучеше на Кейс малко старомодно) и микрософтовете, които купувал, били програми по история на изкуството и таблици на галерийни разпродажби. С половин дузина чипове в новия си куплунг познанията му в търговията с изкуство били забележителни, поне по мерките на колегите му. Но веднъж пристигнал при Финландеца с молба за помощ, по братски, като един бизнесмен при друг. Искал текуща информация за клана Тесие-Ашпул, и тя трябвало да бъде почерпена по начин, изключващ възможността субектът да проследи и открие кой е авторът на поръчката. Може и да е възможно, отвърнал Финландеца, но ще изисква обяснение.
— Работата смърдеше — каза Финландеца на Кейс. — Смърдеше на пари. И Смит беше много внимателен. Почти прекалено внимателен.
Оказало се, че Смит има доставчик, известен като Джими. Джими бил взломаджия и какво ли не още, и току-що се бил върнал от едногодишен престой във висока орбита, донасяйки това-онова обратно в царството на гравитацията. Най-необикновеното нещо, което успял да приджоби по време на посещението си в архипелага, била една глава, великолепно изработен бюст, клуазоне върху платина, обсипана с бисери и лапис. Смит въздъхнал, метнал й един поглед през джобния си микроскоп и посъветвал Джими да я претопи. Била съвременна, а не антична, и нямало да представлява интерес за колекционерите. Джими прихнал. Това е компютърен терминал, казал той. Може да говори. И не с електронен глас, а чрез разкошно устройство от механика и миниатюрни органови тръбички. Който и да я бил конструирал, това била барокова работа. Перверзна работа, защото гласовите чипове струват почти нищо. Чудащина. Смит свързал главата към компютъра си и слушал как странният, нечовешки глас изрежда колоните от данъчни сметки за миналата година.
Клиентелата на Смит включвала токийски милиардер, чиято страст към часовникарски автомати достигала до фетишизъм. Свил рамене, показвайки на Джими обърнатите си нагоре длани в жест, стар като заложните къщи. Мога да пробвам, казал, но се съмнявам дали ще мога да взема много за нея.
Когато Джими си тръгнал, оставяйки му главата, Смит я изучил внимателно и открил някои печати на производители. В крайна сметка успял да проследи едно странно сътрудничество между двама цюрихски майстори, специалист по емайла от Париж, холандски бижутер и калифорнийски проектант на чипове. Открил, че е поръчана от Тесие-Ашпул S. A.
Смит започнал да прави предварително проучване около колекционера от Токио, усетил, че е по следите на нещо, което си заслужава труда.
След това обаче дошъл посетител. Неканен посетител, който преминал през сложния лабиринт на алармени системи на Смит, сякаш изобщо нямало такъв. Дребничък мъж, японец, страхотно вежлив, с всички белези на клониран убиец нинджа. Смит седял абсолютно неподвижно, гледайки в спокойните кафяви очи на смъртта над полираната маса от виетнамско розово дърво. Възпитано, почти извинявайки се, клонираният убиец обяснил, че е негово задължение да открие и върне едно произведение на изкуството, изключително красив механизъм, откраднат от къщата на господаря му. Бил научил, казал нинджата, че Смит може би е чувал за местонахождението на този предмет.
Смит казал на човека, че не му се умира, и измъкнал главата. И колко очаквате, попитал посетителят, да вземете от продажбата на този обект? Смит назовал сума доста по-ниска от тази, която смятал да поиска първоначално. Нинджата измъкнал кредит-чип и прехвърлил на Смит сумата от многоцифрена швейцарска сметка. И кой, попитал човекът, ви го достави? Смит му казал. И след няколко дни научил за смъртта на Джими.
— И тук дойде моят ред — продължаваше Финландеца. — Смит знаеше, че въртя доста работи с тълпата от улица „Памет“, и това е мястото, където можеш да намериш тихичко информация, без възможност тя да бъде проследена обратно. Наех жокей. Аз бях на топа на устата, така че взех процент. Смит беше внимателен. Просто беше участвувал в много странна сделка, и беше спечелил, но това не му помагаше. Кой беше платил от тази швейцарска сметка? Якудза? Няма начин. Правилата им на поведение в ситуации като тази са непоклатими, и биха убили и получателя, задължително. Наркоманска история? Смит не мислеше така. Наркоработите си носят тръпката, усещаш ги. Е, аз накарах моя жокей да позабърше новинарските морги, докато не намерихме споменаване за Тесие-Ашпул. Нищо особено, но хванахме адвокатска кантора. Той проби леда на кантората и получихме семейния адрес. Бая работа ни свърши.