Кейс вдигна вежди.
— Свободната станция — поясни Финландеца. — Вретеното. Излиза, че го притежават кажи-речи едно към едно. Стана обаче интересно, когато жокеят събра инфо от новинарските морги и състави конспект. Семейна организация. Корпоративна структура. На теория можеш да инвестираш в S. A., но на свободния пазар повече от сто години не е имало акции на Тесие-Ашпул. Нито на който и да било друг пазар, поне доколкото ми е известно. Имате си работа с много тихо, много ексцентрично орбитално семейство първо поколение, въртящо бизнеса си като корпорация. Големи пари, старателно криещи се от медиите. Много клониране. Орбиталният закон е много по-мек към генетичното инженерство, нали? И е трудно да се проследява кое поколение, или комбинация от поколения, командва парада по това или онова време.
— И как така? — запита Моли.
— Имат си собствена криогенна камера. Дори при орбиталния закон си юридически мъртъв за времето на замразяването. Като че ли правят сделки, макар че никой не е виждал бащата-основател около тридесет години. Майката основателка умряла при някакъв лабораторен инцидент…
— И какво станало с твоя изкупвач?
— Нищо. — Финландеца се намръщи. — Заряза историята. Порадвахме се на гледката на фантастичното преплитане на влияния на адвокатите, които бачкат за Т-А, и толкова. Джими сигурно се е напъхал в „Блуждаещ лъч“, забърсал е главата, и Тесие-Ашпул са изпратили техния нинджа по дирите. Смит реши да забрави това. Сигурно беше умно от негова страна. — Той погледна към Моли. — Вила „Блуждаещ лъч“. Върхът на вретеното. Строго частна.
— Смяташ, че те притежават този нинджа ли? — запита Моли.
— Смит мислеше така.
— Скъпичко — каза тя. — Чудя се какво ли може да е станало с малкия нинджа, Финландецо.
— Сигурно са го пъхнали пак в хладилника. Размразяване при нужда.
— Окей, — каза Кейс, — знаем, че Армитаж получава благините си от ИИ наречен Ледомлък. И какъв е изводът?
— Дотук никакъв, — отвърна Моли, — само че имаш и малка странична идейка. — Тя измъкна сгъната лента хартия от джоба си и му го подаде. Той я отвори. Мрежови координати и кодове за достъп.
— К’во е това?
— Армитаж. База данни за него. Купено от Модерните. Отделна сделка. Къде се намира?
— Лондон — каза Кейс.
— Пробий я — разсмя се тя. — Спечели си шансовете за промяна на положението.
Кейс чакаше метрото през СОБА на претъпкания перон. Моли се беше върнала обратно на високия етаж преди часове с конструкта на Платото в зелената си чанта, и Кейс оттогава непрекъснато пиеше.
Смущаващо беше да мисли за Платото като за конструкт, хардуерна ROM касета със записаните познания, хрумвания, шантавини на мъртвец… Влакът пристигна с грохот по черната индукционна ивица. От пукнатините в тавана на тунела се процеди фин прах. Кейс се промуши в най-близката врата и прехвърли вниманието си върху пътниците, докато се возеше. Двойка Учени на Христа с хищен вид се промъкваха към три млади технички, които носеха стилизирани холограми на вагина на китките си, и влажното розово блестеше под яркото осветление. Техничките облизваха нервно перфектните си устни и наблюдаваха Учените на Христа изпод спуснатите си металически клепачи. Приличаха на високи, екзотични тревопасни животни, полюлявайки се грациозно и несъзнателно при клатенето на влака, с високите си токчета като полирани копита върху сивия метал на пода на вагона. Преди да успеят да се пръснат, побягвайки от мисионерите, влакът стигна до спирката на Кейс.
Той прекрачи навън и мярна сиянието на бяла холографска пура, окачена на стената на спирката. Под нея пулсираше СВОБОДНАТА СТАНЦИЯ с изкривени букви, подражаващи на японски йероглифи. Той се промуши през тълпата и застана под нея, изучавайки я. ЗАЩО ДА ЧАКАТЕ?, пулсираше надписът. Бяло вретено с тъпи краища, обсипано и набучено с мрежи, радиатори, докове, куполи. Беше виждал рекламата, но не я беше забелязвал. С кибердека си той можеше да достигне базите данни в Свободната станция така лесно, както и Атланта. Пътуването е работа за месото. Сега обаче той забеляза мъничката сигла, с размера на малка монета, втъкана в долния ляв корнер на светлинното платно на рекламата: Т-А.