Върна се обратно на последния етаж, потънал в спомени за Платото. Беше прекарал повечето от деветнадесетото си лято в „Джентълменът-Мухльо“, пиейки скъпа бира и наблюдавайки жокеите. Тогава все още не беше докосвал кибердек, но вече знаеше какво иска. В „Мухльото“ имаше поне още двадесет млади надежди, бачкащи старателно като момчета за всичко на някой жокей. Няма друг начин да научиш занаята.
Всички бяха чували за Поли, червеновратият жокей от Атлантското гето, получавал мозъчна смърт зад черния лед. Историите — кратички, улични, единствените достъпни — казваха твърде малко за него, освен че беше направил невъзможното. „Велико нещо,“ каза срещу една бира на Кейс друга от надеждите, „но кой е в течение? Чух, май някаква бразилска платена мрежа. Във всички случаи, бил е мъртъв, пълна мозъчна смърт.“ Кейс гледаше през претъпкания бар към набития мъж с риза и някакси оловен оттенък на кожата.
— Пич, — щеше да му каже Платото няколко месеца по-късно в Маями, — аз съм кат’ онея, големите шибани гущери, стопляш ли? Дето са с по два шантави мозъка, един в главата и един в опашката, да мърда задните крака. Тряснах се в оня черен боклук, и сега просто добрия стар опашен мозък действа и продължава да влачи.
Елитът на жокеите в „Мухльото“ избягваше Поли заради някаква странно групово безпокойство, почти подозрение. Маккой Поли, един Лазар на киберпространството.
И накрая сърцето му го беше довършило. Допълнителното му руско сърце, присадено във военнопленически лагер по време на войната. Беше отказал да го замени, оправдавайки се, че характерният му ритъм поддържа чувството му за време. Кейс опипа парчето хартия, което му беше дала Моли, и тръгна нагоре по стълбите.
Моли дремеше върху темперопора. Прозрачната шина обвиваше крака й от подбедрицата до няколко милиметра под тялото. Кожата под твърдия микропор беше напръскана със синини, черният оттенък преминаваше в грозно жълто. Осем дермадиска, всеки с различен размер и цвят, бяха подредени в права линия над лявата й китка. До нея лежеше трансдермален индуктор „Акай“, фините му червени жички бяха свързани към входните троди под шината.
Той включи тензора до Хосаката. Яркото кръгче светлина падна право върху конструкта на Платото. Постави в слотовете малко лед, свърза конструкта и се включи.
Усещането беше точно като някой да наднича през рамото ти.
Той се изкашля.
— Дикс? Маккой? Здрасти, старче.
— Добрутро, браток — отвърна глас, идващ отникъде.
— Кейс съм, старче. Помниш?
— Маями, чираче, щракало.
— Какво е последното, което си спомняш, преди да ти се обадя, Дикс?
— Нищо.
— Затварям. — Той изключи конструкта. Присъствието беше изчезнало. Включи го отново.
— Дикс? Кой съм аз?
— Хващаш ме в блокаж, пич. Кой си, да ти го начукам?
— Ке… твоят приятел. Партньор. К’во си правиш, старче?
— Добър въпрос.
— Помниш ли да си бил тук преди секунда?
— Не.
— Чувал си как бачка персонална ROM матрица?
— Желязно, браток, фирмен конструкт.
— И като я включа в сандъка, който ползвам, мога да й дам последователна памет в реално време?
— Тъй я — каза конструктът.
— Окей, Дикс. Ти си ROM конструкт. Чат?
— Щом викаш — отвърна конструктът. — Кой си ти?
— Кейс.
— Маями, — каза гласът, — чираче, щракало.
— Точно. И за начало, Дикс, ти и аз фукваме двамата до Лондонската мрежа и смъкваме малко данни. Хващаш ли се с тая?
— Да имам някакъв избор, пич?
6
— Т’ва, дет’ го търсиш, е рай — даде съвет Платото, когато Кейс му обясни ситуацията. — Пробвай Копенхаген, боклучарниците на университетската секция. — Гласът изреди координатите, и Кейс ги набра.
Те намериха техния рай, „пиратски рай“, по разбутаните покрайнини на академична мрежа със слаба защита. На пръв поглед той напомняше разни драскулици, каквито студентите-оператори обичат да оставят по възлите на мрежовите линии, бледи руни оцветена светлина, която проблясва на фона на обърканите очертания на дузина факултети по разни изкуства.
— Тук — каза Платото, — синята. Забелязваш ли я? Входните кодове за Европа Бел. Преснички. Бел скоро ще стигне тук и ще изчете всичко до дупка, ще смени всички кодове, които намери оставени. И утре хлапаците ще откраднат нови.